Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 110

Походът, завършил с битката при Гавгамела (или бъдещият поход, завършил с битката при Гавгамела), щеше да е категорично най-сложният в цялата война. Когато събрах македонците и съюзниците във везирския дворец в Антиохия, помолих Парменион да опише предизвикателствата, очакващи войската. Още пазя текста, който прочете той. Ето го:

Настъплението в Месопотамия ще изисква преход между деветстотин и петдесет и хиляда и триста километра в зависимост от маршрута, голяма част от който в безводна пустиня. Ще бъдем откъснати от нашите бази на крайбрежието и съответно от снабдяване по море. Трябва да носим на гърба си или да изтръгваме от страната всичко, от което се нуждаем. После вече ще настъпваме през „сурови земи“, в които почти нямаме агенти и шпиони.

За бройките. Трябва да се грижим за храната и поддръжката на четирийсет и седем хиляди строеваци и цялото им снаряжение, плюс шест хиляди и седемстотин основни коне и единайсет хиляди запасни. Товарните животни ще наброяват над петнайсет хиляди. Освен това армията се е сдобила с множество придружители — съпруги и наложници, деца, роднини. Напоследък водим даже баби. Питейната вода ще представлява проблем дори след като достигнем Ефрат, понеже не вярвам стомасите ни да понесат пикоч, течаща върху тиня, каквото всъщност представлява тая река. Още по-страшни ще са зноят и слънцето. Според всички сведения лете равнините на север от Вавилон били годни само за същества, родени с козина или люспи. Тая земя е поглъщала цели армии. Въпреки това ще се наложи да се сражаваме по жега, заради времето за жътва. Напускаме крайбрежието напролет, като взимаме със себе си ранното жито и ечемик. Пристигаме в Месопотамия в края на лятото и взимаме втората реколта, още млечна, ако подраним, или напълно узряла, ако се забавим. Естествено, ако Дарий не я събере или изгори, и в такъв случай ще се бием в ада на гладен тумбак.

Вавилон е разположен над водослива на Тигър и Ефрат, и двете — големи реки, които не могат да се прекосят никъде на стотици километри разстояние от града. Трябва да построим мост над едната или и над двете. Това ще е истински подвиг пред лицето на над едномилионна армия. Земята край Ефрат е цялата с културни насаждения, канали и напоителни съоръжения ще ни спират на всеки завой. Равнината отвъд реката е гола пустиня. Отдалечиш ли се и на километър от лагера, повече не ще те видим. Дарий е привикал във Вавилон всички годни за война народи в империята си. Пехотата и конницата от ония източни провинции, които отсъстваха при Иса — скити, ариани, парти, бактриани, зогдиани, индийци, — сега са се присъединили към войската му и дори в момента провеждат учения при Вавилон. Това е житницата на неговата империя, той ще я защитава с всички сили. Равнините на север, дето иска да се сражава с нас, са обширни и голи, идеални за стария азиатски начин на воюване. Врагът ще използва сърпоносни колесници, катафракти, сигурно даже бойни слонове. И ще привлече воини от конните племена на Изтока — дахи и масагети, саки, афганци и арахози, — чиито безкрайни пасища раждат безброй бойци. Само провинциите Мидия и Хиркания можели да пратят четирийсет хиляди конници, научавам, а степните сатрапии нататък били още по-богати в това отношение.