Читать «Азербайджанска приказка (Азербайджанска приказка)» онлайн - страница 3

Клетникът изгубил вече всякаква надежда. Ала приятелите му го посъветвали да потърси помощ от брата на халифа.

— Иди — рекли му те — на оня баир извън града и запали огън. Щом види светлинката, Бахлул мъдрецът ще дойде на баира и ти ще му разправиш каква несправедливост са извършили над тебе служителите на брат му.

Послушал ги той. Още същата вечер запалил огън на посоченото място. Бахлул мъдрецът не закъснял да дойде. Като чул жалбата на човека, рекъл му:

— Не се тревожи, братко! Утре на разденяване ела при двореца на халифа.

На заранта, още слънцето не изгряло, ограбеният отишъл на уреченото място. Там видял как Бахлул с търнокоп копаел под дворцовата стена. Почудил се и попитал:

— Ай, Бахлул, какво правиш?

Вземи лопатата и ми помагай! — отговорил му мъдрецът. — Подир малко оттук ще измъкнем градината ти.

Човекът помислил, че Бахлул се е смахнал. А той се засмял и му рекъл:

— Копай! Копай! С такива люде като управниците на брат ми човек трябва да постъпва тъй, както съм намислил. Копай и не се бой!

Какво да прави простият човек, щом такъв мъдрец го кара? Взел лопатата, почнал и той да копае.

Излиза, че те копаели точно под стената на халифовия покой. От ударите Харун ал Рашид се събудил без време много кисел и се развикал:

— Какво става под моята постеля? Какъв е този шум?

Прислужниците се разтичали, излезли и видели, че Бахлул е успял вече да подкопае голяма част от стената.

Върнали се и съобщили:

— Твоят брат, о, повелителю на правоверните, вдига тоя шум. Подкопава стената — намислил е нещо.

Халифът станал и сам отишъл да види каква е работата.

— Какво правиш тук? — викнал той.

— О, светли братко! — спокойно отговорил Бахлул. — Снощи покойният ни баща — мир на праха му! — ми се яви на сън и ми каза, че под стената бил заровил седем гърнета със злато. Вземи един търнокоп и копай заедно с мене! Каквото намерим, ще делим по братски — половината на тебе, половината на мене.

— Не приказвай глупости, о, Бахлул! Махай се оттук с твоите търнокопи и лопати, докато не те е прибрала стражата ми. Мигар не знаеш, че тоя дворец е построен преди повече от сто години? Тогава не са били родени нито баща ни, нито неговият баща.

— Зная! — отвърнал невъзмутимо Бахлул и си продължил работата.

— Щом знаеш, защо копаеш?

— Копая, защото такъв сън видях.

— Глупчо! Мигар всичко, що човек сънува, е истина?

Бахлул се изправил и смъкнал запретнатите си ръкави:

— Тъкмо това исках да чуя от твоите мъдри уста, всемогъщи братко! Сега изслушай ме!

И той разправил на халифа как били отнели градината на човека. Като завършил, попитал:

— Сега, кажи ми, о, повелителю на правоверните, защо сънищата на богатите и големците се взимат винаги за истината сънищата на бедните — за глупост?

Харун ал Рашид не знаел какво да отговори и замълчал. Бахлул отново запретнал ръкави и започнал да копае.

— Още сега — рекъл той — отмени срамната присъда и накажи когото трябва, или ще продължа да копая.