Читать «Азербайджанска приказка (Азербайджанска приказка)» онлайн

Бахлул мъдрецът

Азербайджанска приказка

Както е редно за всеки правоверен, отишъл един сиромах в джамията на общата петъчна молитва. Дрехите му били толкова изпокъсани, че му се виждали месата. Той коленичил в един тъмен ъгъл да се моли. На другия ден ходжата го срещнал и го упрекнал, че не бил дошъл в джамията на молитва.

— Как да не съм бил? — възразил човекът. — През цялото време бях.

— А-а! — ядосал се ходжата. — На всичко отгоре и ще ме лъжеш!

Извикал стражата и отвели клетника в съда да го съдят.

Ходжата поискал от съдията да го накаже най-строго, загдето го е излъгал и за назидание на правоверните. Беднякът повикал съседи и познати да кажат, че наистина е бил на общата молитва. Но всички се споглеждали и мълчали — страх ги било да не си навлекат гнева на строгия духовник. И съдията, за да угоди на ходжата, осъдил сиромаха на смърт. Присъдата щяла да бъде изпълнена след три дни и през това време пуснали осъдения да се прости с близките си.

Нещастникът тръгнал от врата на врата да моли за правда и застъпничество, но не се намерил никой, който да го защити. Накрая се обърнал за помощ към Бахлул — брата на халиф Харун ал Рашид.

Бахлул бил изучил изтънко и дълбоко всички закони — не току-тъй го наричали „мъдрия“. Той знаел, че всеки осъден на смърт има право да иска да му бъдат изпълнени три желания през последните три дни от живота. Посъветвал сиромаха да иде в джамията и да помоли всички присъствуващи да се застъпят за него, та да му бъде отменена несправедливата присъда. Ако те не изпълнят молбата му, той да каже първото си желание: нека всички богомолци му дадат по една жълтица, а ходжата като най-почитан измежду тях, да му подари две жълтици.

След като изслушал съвета, човекът рекъл:

— О, премъдри Бахлул! Не ми трябва злато. Аз винаги съм бил беден и не съм ламтял за пари. Моля те, отърви ме от ножа на палача!

— Добре! — отвърнал мъдрецът. — Аз ще те отърва, но ти вземи парите. Те ще ти послужат.

Осъденият направил тъй, както го научил Бахлул: отишъл в джамията и помолил насъбралите се да му свидетелствуват. Всички мълчали и се гушели. Тогава той изрекъл първото си желание:

— Нека всеки от вас ми даде по една жълтица за далечния път, от който никой не се връща. А ходжата, като най-почитан измежду вас, да ми даде две жълтици!

Молещите се на драго сърце се съгласили да откупят съвестта си толкова евтино, тъй като ги било срам, загдето оставят съседа си да загине невинен. А пък жадният ходжа се зарадвал още повече, защото си помислил, че след като отрежат главата на човека, имотът ма осъдения ще се даде на него, загдето го е предал на справедливия съд.

И ходжата сам се заловил да събере от присъствуващите по една жълтица и пред всички пуснал две жълтици в охлузения калпак на осъдения.

На следния ден Бахлул мъдрецът му дал друг съвет. Отишъл клетникът в джамията и пак помолил людете да му се притекат на помощ и да го избавят от бедата. Всички го слушали с наведени глави и си мълчали.

Щом е тъй — рекъл кривоосъденият, — ще ви кажа второто си желание: всеки от вас да ми даде по един тлъст овен, а ходжата, като най-личен между вас — два.