Читать «Азербайджанска приказка (Азербайджанска приказка)» онлайн - страница 2

Богомолците предпочели да дадат по един овен, отколкото да си имат разправия с всесилния ходжа. А последният на драго сърце дал два овена, като предварително се радвал, че всичко ще му се върне многократно.

Привечер сиромахът събрал овните и ги откарал у дома си.

На третия ден Бахлул мъдрецът дал на осъдения една дебела тояга и му заръчал:

— Иди в джамията. Ако и сега людете не се съгласят да ти помогнат, кажи им: „В петък аз бях на общата молитва. Всички, които сте тук, ме видяхте. Ако и сега не пожелаете да кажете истината, тогава третото мое желание е такова: на всеки, който си криви душата и си е заключил устата за правдата, ще ударя една тояга по главата, а на ходжата, който е пръв измежду вас, ще ударя две тояги.“

На третия ден, когато всички правоверни се събрали в джамията на молитва, беднякът се изстъпил и казал тъй, както Бахлул го бил научил.

Изплашили се людете като видели яката тояга, объркали се. Най-много от всички се уплашил ходжата. Помислил си, че ако този човек го прасне два пъти по главата с тая тежка тояга, не ще оцелее. Станал от мястото си и се обърнал към богомолците:

— Слушайте, правоверни! Сега си припомних, че той наистина беше в петък тук на молитва. Вие не си ли спомняте?

Всички започнали в надпревара да се кълнат, че съседът им наистина бил в джамията на петъчната молитва. Без да се бавят, вдигнали се вкупом и отишли при халифа да го помолят да опрости невинно осъдения.

Харун ал Рашид изслушал молбата, махнал с ръка — отменил наказанието. Изпратил людете да си вървят, а задържал сиромаха. Като останали на четири очи, халифът го попитал:

— Как така стана, че сега всички се застъпиха за тебе, а преди мълчаха?

Човекът му разправил всичко от игла до конец, без да скрие нещо. Накрая рекъл:

— Така, о, повелителю на правоверните, благодарение на твоя премъдър брат аз се спасих от позорната смърт и придобих богатство, каквото и на сън не съм сънувал.

* * *

Един алчен богаташ много харесвал градината на съседа си. Поискал да я купи. Съседът не се съгласил:

— Не продавам градината! — отсякъл той. — Много пот и мъка съм закопал в нея, докато я подредя. Не, за нищо на света не ще продам градината си.

Богаташът разбрал, че съседът му няма доброволно да си даде имота. Намислил да му го отнеме с измама. Парите, които бил приготвил за покупка на градината, разделил на три части и ги отнесъл на съдията, на градския управител и на везира. Подкупил ги. Сетне поискал да бъде призован на съд съседът му и рекъл на съдията:

— О, справедливи! Яви ми се на сън моят покоен баща — мир на праха му! — и ми каза, че бащата на моя съсед му дължал сто жълтици. Искам или съседът да ми върне бащиното вземане, или да му отнемете градината и да ми я дадете наместо дълга.

Колкото и съседът да се опъвал, колкото и да призовавал правдата и справедливостта, всичко било напразно. Съдията наредил да му се вземе градината и да се даде на богаташа.

Съседът отишъл при градския управител да се оплаче. Но нали и управителят бил подкупен — потвърдил присъдата. Тогава ограбеният се обърнал към халифа. Харун ал Рашид възложил на везира да проучи делото. Разбира се, везирът също потвърдил присъдата.