Читать «Азазел» онлайн - страница 124

После излязоха на площада пред църквата, всички наоколо вдигаха шум, но от яркото слънце не се виждаше почти нищо.

Качиха ги двамата с Лизенка в открита каляска, замириса на цветя.

Лизенка смъкна дългата си бяла ръкавица и здраво стисна ръката на Ераст Петрович. Той крадешката се наведе към воала й и побърза да поеме аромата на косата, парфюма и топлата й кожа. В този миг (минаваха през Никитската порта) погледът на Фандорин се плъзна по стъпалата пред храма „Възнесение Христово“ — и сякаш студена длан сграбчи сърцето му.

Беше видял двама осем-деветгодишни малчугани с окъсани сини мундирчета. Те седяха смутени сред бедняците и инвалидите и с тънки гласчета нареждаха нещо жално. Малките извиха вратове и изпратиха сватбения кортеж с любопитни погледи.

— Скъпи, какво ти стана? — уплаши се Лизенка, като видя как пребледня мъжът й.

Фандорин не отговори нищо.

Обискът в тайната изба на естерната не донесе никакви резултати. Бомба с неизвестно устройство бе предизвикала мощен компактен взрив, който не причини почти никакви щети на сградата, но унищожи напълно подземието. От архива не остана нищо. От лейди Естер също, ако не се брои парче от копринената й рокля.

Лишена от ръководство и източници за финансиране, международната система от естернати се разпадна. В някои страни приютите минаха под патронажа на държавата или на благотворителни дружества, но повечето просто престанаха да съществуват. Във всеки случай и двата руски естерната бяха закрити със заповед на Министерството на народното просвещение като разсадници на безбожие и вредни идеи. Учителите се пръснаха из страната, повечето деца се разбягаха.

По иззетия от Кънингам списък успяха да идентифицират осемнайсет бивши възпитаници на естернати, но това не даде особен резултат, тъй като беше невъзможно да се установи кой е замесен в организацията „Азазел“, и кой не е. Въпреки това петима от тях (включително португалският министър) подадоха оставки, а един телохранител на бразилския император дори го екзекутираха. Широко междудържавно разследване разкри много забележителни и уважавани персони, завършили навремето естернати. Повечето от тях изобщо не го криеха и се гордееха с образованието, което бяха получили. Някои от „децата на лейди Естер“ действително предпочетоха да се укрият, да избягнат досадното внимание на полицията и тайните служби, по-голямата част обаче не мръднаха от място, тъй като нямаше в какво да бъдат обвинени. Само че пътят към висши държавни длъжности отсега нататък бе затворен за тях, а при заемане на високи постове отново, както във феодалните времена, взеха да гледат под лупа произхода и родословието: да не вземе, пази Боже, да се промъкне някое „подхвърлено дете“ (с този термин компетентните кръгове наричаха възпитаниците на лейди Естер). Впрочем широката публика едва ли забеляза проведената чистка, доколкото правителствата предприеха всевъзможни грижливо съгласувани мерки за осигуряване на тайна и дискретност. Известно време се носеха някакви слухове за световен заговор на масоните или може би на евреите, ако не и на едните и другите заедно, споменаваха и господин Дизраели, но цялата работа утихна някак от само себе си, още повече че на Балканите зрееше сериозна криза и цяла Европа я тресеше треска.