Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 80

— Чоч у дод е сос нон о! — изръкопляска възхитена Ева-Лота и си взе едно хлебче. — Бързо в полицейския участък!

— Чоч у дод е сос нон о! — съгласи се пекарят. — Но в бъдеще бъдете по-предпазливи с Великия Мумрих!

Всички рицари на Бялата и Червената роза го увериха, че в бъдеще ще станат по-предпазливи, много-много по-предпазливи. Пекарят заслиза бавно по стълбата.

— А, исках също да ви кажа, че този Клас най-сетне е направил пълни самопризнания — подметна той, преди съвсем да изчезне от погледите им.

Да, големият Клас беше признал. Нямаше как да отрече последните уличаващи доказателства.

И ето най-сетне дойде мигът, за който беше мислил с толкова ужас, мигът, от който се беше страхувал в толкова кошмарни нощи. Беше надигран и трябваше да признае какво бе сторил.

От много години големият Клас нямаше спокойствие. Постоянното му безпаричие, което беше го довело до съмнителни сделки с Грен, го превърна в неспокоен, преследван човек, който нямаше дори секунда спокойствие. А след онази ужасна сряда в края на юли безпокойството му се превърна в непоносим страх, който не го напущаше нито денем, нито нощем.

Но как ли се чувстваше сега, когато открито трябваше да признае престъплението си и да се приготви да го изкупва дълги години? Сигурно сега страхът направо го бе смазал?

Не, странно нали — за пръв път от много време големият Клас беше спокоен. Такова огромно спокойствие го обзе, след като бе облекчил съвестта си, каквото не беше преживявал никога дотогава в живота си. Той наистина поплака над окаяното си положение и с разтреперани ръце се вкопчи в големите силни юмруци на комисаря, сякаш търси опора в тях. Но вече не усещаше страх и изпадна в дълбок сън без сънища, който му помогна да забрави за известно време злото, което беше сторил.

Той спеше, когато рицарите на Бялата и Червената рози се втурнаха в полицейския участък, за да си вземат Великия Мумрих. Той дори не чу оживените им гласове, когато се скупчиха пред полицая Бьорк в коридора и поискаха съкровището си.

— Великия Мумрих ли? — поколеба се полицаят Бьорк. — Няма го тук.

Те се втренчиха в него разочаровани. Какво искаше да каже чичо Бьорк? Нали сам той беше позвънил, за да съобщи вестта за пристигането на Великия Мумрих?

Бьорк ги погледна много сериозно.

— Търсете високо над земята — заяви той с тържествен глас. — Нека птиците в небето ви сочат пътя. Питайте дали не са виждали достойния Велик Мумрих!

По детските лица на Розите се разляха усмивки на облекчение. А Йонте извика доволно:

— Сос тот рор а хох о тот нон о! Борбата продължава!

— Борбата продължава! — присъедини се към него Бенка с решителна физиономия.

Ева-Лота погледна признателно полицая Бьорк, който стоеше пред тях в хубавата си униформа и се опитваше да придаде сериозно изражение на добродушното си лице на голямо дете.

— Чичо Бьорк — заяви тя, — ако не беше толкова страшно стар, като нищо щяхме да те вземем във Войната на розите!

— О, да, чичо Бьорк щеше да бъде прекрасна Червена роза — съгласи се Сикстен.

— Не, не — възпротиви се Андерс. — По-скоро Бяла!