Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 91

За да преодолеят тази пречка, те използват един финансов механизъм, наречен „пране на пари“. Тоест да превръщат криминални приходи в почтени финансови активи, които да могат да станат част от икономическата система и да правят още повече пари. Приписваха произхода на израза на американския гангстер Ал Капоне, който купил в Чикаго веригата за обществени перални „Санитари Клийнинг Шопе“ и чрез нея депозирал в банката парите, спечелени от нелегалната продажба на алкохол по време на Сухия режим. Ако някой вземел да попита как така е толкова богат, винаги можел да каже: „Хората перат повече отвсякога. Доволен съм, че инвестирах в тази дейност.“

„Направил е всичко много точно. Само че забравил да декларира данъците от прихода на предприятието“, помисли си Савой.

„Прането на пари“ служеше не само на наркотрафикантите, но и на много други — възползваха се политиците, които вземаха комисиона от раздутите разходи за ремонти, терористите, които искаха да финансират операции в различни точки на света, компаниите, които обичаха да крият печалби или загуби от своите акционери, хората, които смятаха, че данъците върху доходите са неприемлива приумица. Някога беше достатъчно да се открие сметка в някой данъчен рай, но правителствата започнаха да прокарват закони за взаимопомощ и сътрудничество и механизмът трябваше да се нагоди към новото време.

Едно обаче беше сигурно — престъпниците винаги бяха много по-напред от властите и данъчните инспектори.

Как действат в момента? По доста по-елегантен, изпипан и творчески начин. Трябва само да се подчиняват на три ясно разграничени етапа — вземане, укриване и интегриране. Трябва да се вземат няколко портокала, да се направи портокалов сок и да се сервира, без никой да подозира за произхода на плодовете.

Да се направи портокалов сок е сравнително просто — посредством серия от сметки малки количества започват да минават от банка в банка, често по компютърно разработени системи, та по-късно постепенно да могат да се прегрупират. Пътищата така криволичат, че е почти невъзможно да се проследят електронните импулси. Да, защото от момента, в който парите се депозират, те спират да бъдат хартийки и се превръщат в дигитални кодове, съставени от две цифри: 0 и 1.

Савой мисли за собствената си банкова сметка. Независимо от това какво имаше там — не беше много, — то беше в ръцете на кодовете, минаващи по електронни пътища. Ами ако внезапно вземеха да сменят системата на всички архиви? Ами ако новата програма не тръгнеше? Как би могъл да докаже, че има такава и такава сума пари? Как би могъл да трансформира тези нули и единици в нещо по-конкретно като къща или покупки в магазина?

Не може да направи каквото и да било — намира се в ръцете на системата. Но решава, щом излезе от болницата, да мине през някой банкомат и да си изкара извлечение от сметката. Записва в бележника си — от този момент нататък да прави това всяка седмица и ако се случи някоя световна катастрофа, да има доказателство на хартия.