Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 89

Ева става. Хамид поглежда за последен път към самотния известен дизайнер, който съзерцава Средиземно море, чужд за всичко останало.

16:07 ч.

Когато човек е млад, винаги има една мечта — да спаси света. Някои бързо забравят това, убедени, че има и по-важни неща за вършене — като да създадат семейство, да печелят пари, да пътуват и да научат чужд език. Други обаче решават, че е възможно да променят обществото и начина, по който днешният свят ще бъде предаден на идните поколения.

И започват да си избират професии: политици (отначало винаги с желание да помогнат на съгражданите си), активни общественици (които вярват, че престъплението се ражда от социалните различия), творци (които смятат, че всичко е изгубено и трябва да се започне от нулата) и… полицаи.

Савой беше напълно убеден, че може да е напълно полезен. След като бе прочел много криминални романи, си представяше, че ако лошите са зад решетките, за добрите винаги ще има място под слънцето. Записа се в Академията с ентусиазъм, изкара отлични оценки на теоретичните изпити, усъвършенства се физически, за да може да посреща опасните ситуации, научи се да стреля точно, въпреки че нямаше намерение да убива никого.

По време на първата година опозна прозаичната страна на професията си — край него се оплакваха от ниските заплати, от некомпетентността на правосъдието, от предразсъдъците към работата им и от почти пълната липса на активност в тяхната област. През годините животът и оплакванията продължиха да са почти същите. Само едно нещо се увеличи:

Хартията.

Безкрайни доклади за това къде, как и защо се е случило нещо. Дори едно съвсем обикновено провинение, като изхвърляне на боклук на непозволено място, изискваше боклукът да се разрови, за да се намери виновника (винаги имаше доказателства като пощенски пликове или самолетни билети), мястото да бъде снимано, внимателно да се изготви карта, да се идентифицира човекът, да се изпрати първо приятелско предупреждение, втория път по-малко любезно писмо и ако нарушителят решеше, че всичко това е безкрайна глупост, да се намеси съдът, където се снемаха показанията и се определяха присъди, като целият процес изискваше услугите на компетентни адвокати. В крайна сметка можеха да минат и две години, докато делото се окажеше окончателно архивирано без реални последствия за никоя от страните.

Убийствата не бяха чести. Най-скорошните статистики сочеха, че голяма част от случаите в Кан бяха свързани с конфликти между деца на богаташи в някоя скъпа дискотека, обири на апартаменти, ползвани само през лятото, нарушения по пътищата, доноси за незаконно наемане на работници, семейни разправии. Разбира се, че трябваше да е много доволен от това — в този все по-смутен свят Южна Франция беше оазис на спокойствието, дори в периода, когато нахлуваха хиляди чужденци, за да се възползват от плажа или за да продават и купуват филми. Предишната година бе ангажиран с четири самоубийства (което беше равнозначно на шест-седем килограма хартия, изписани на машина, попълнени и подписани) и с две, само с две нападения, завършили със смърт. А сега, в рамките на няколко часа бе достигната статистиката за цяла година. Какво ставаше?