Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 92

Хартия. Отново същата дума. Защо ли бълнува така? Да, пране на пари.

Отново обобщава какво знае за прането на пари. Последният етап е най-лесен от трите — парите са прегрупирани в почтена сметка, като например на компания за недвижими имоти или в инвестиционен фонд. Ако правителството зададе пак същия въпрос: „Откъде се взеха тези пари?“, няма да е трудно да се обясни, че са от дребни инвеститори, които вярват на вашата стока. От този момент нататък може да се инвестира в още акции, още терени, самолети, луксозни предмети, къщи с басейни, кредитни карти без лимит. Съдружниците в предприятията са същите, които първоначално са финансирали купуването на дрогата, оръжията, изобщо всичко, което представлява нелегална търговия. Но парите са чисти, в крайна сметка всяка фирма може да спечели милиони долари, спекулирайки на борсата или с терени.

Остава първата крачка, най-трудната: „Кои са тези дребни инвеститори?“

Ето тук е налице престъпната дейност. „Портокалите“ са хора, които обикалят казината с пари, дадени им назаем от някой „приятел“. Правят го в страни, където контролът по залозите е много по-слаб, отколкото е корупцията — на никого не му е забранено да печели състояния. В този случай има предварителни уговорки със собствениците, които получават процент от парите, циркулиращи по масите.

Но играчът — човек с ниски доходи — може да докаже на другия ден пред своя банкер голямата сума, която депозира. Имал е късмет. Късмет.

А на следващия ден прехвърля почти цялата сума на „приятеля“, който му я е дал назаем, като за себе си оставя съвсем малък процент.

Преди любимият начин беше да се купуват ресторанти, които можеха да искат цяло състояние за ястията си, и да се депозират парите, без да се будят подозрения. Дори и някой да мине и да види, че масите са съвсем празни, няма как да докаже, че никой не се е хранил там през целия ден. Но сега с нарастването на индустрията, свързана с развлеченията и удоволствията, възникваше един по-творчески подход.

Вечно непроследимият, произволен, неразбираем пазар за изкуство!

Хора от средната класа с не много високи доходи продаваха на търг ценни вещи, за които твърдяха, че са били намерени на тавана в старата къща на дядо им. Търгуваха се за много пари и още на следващата седмица биваха продадени на специализирани галерии десет или двайсет пъти над първоначалната цена. „Портокалът“ оставаше доволен, благодареше на боговете за щедростта на съдбата, вкарваше парите в собствената си сметка и решаваше да направи инвестиция в чужбина, като внимателно следеше да остави малко — своя процент — в банката си. В този случай боговете бяха истинските собственици на картините, които ги препродаваха чрез галериите и отново ги пускаха за продажба чрез други хора.

Но имаше и по-скъпи продукти като театър, правене и разпространение на филми. Тъкмо там невидимите ръце на перачите на пари правеха големите удари.

Савой продължава да чете резюмето за живота на човека, който сега се намира в интензивното отделение. Пропуските попълва с помощта на собственото си въображение.