Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 88

Дизайнерът се разсмя.

— Знаеш какъв е светът ни. Вече си чувал да се говори за Федерацията, нали? Чужденците попадат в нея само след големи, много големи усилия.

Френската федерация по висша мода беше сред най-трудно достъпните клубове в света. Определяше кой ще участва на Седмиците на модата в Париж и диктуваше условията на участниците. Създадена през 1968 година, тя имаше огромно влияние. Беше патентовала израза „висша мода“ (haute-couture), та никой друг да не може да го използва без риск да бъде съден. Издаваше десетте хиляди броя на Официалния каталог на двете големи годишни събития, решаваше как да се разпределят двете хиляди пропуска за журналисти от цял свят, избираше големите купувачи и местата за ревютата — според значимостта на дизайнера.

— Знам какъв е — отвърна Хамид, приключвайки разговора. Почувства, че човекът, с когото говори, в бъдеще ще е голям дизайнер. Също така разбра, че никога няма да бъдат приятели.

Шест месеца по-късно всичко беше готово за неговото голямо приключение — напусна работа, отвори първия магазин на „Сен Жермен де Пре“ и започна да се бори така, както можеше. Изгуби много битки. Но проумя едно — не можеше да се превие пред тиранията на фирмите, които диктуваха модните тенденции. Трябваше да бъде оригинален. Защото носеше със себе си простичкия начин на живот на бедуините, мъдростта на пустинята, наученото в модната къща, където бе работил повече от година, защото разчиташе на присъствието на хора, разбиращи от финанси, и на абсолютно оригинални и непознати материи.

След две години отвори пет-шест големи магазина из цяла Франция и бе приет във Федерацията — не само заради своя талант, но и заради връзките на шейха, чиито пратеници контролираха стриктно кои френски фирми могат да имат филиали в страната им.

Времето минаваше, хората променяха мнението си, едни президенти встъпваха в длъжност, други си отиваха, новите технологии придобиваха популярност, интернет завладяваше комуникациите по света, общественото мнение ставаше все по-прозрачно във всички сфери на човешката дейност, луксът и блясъкът отново си възвръщаха изгубените позиции. Дейността му се разрастваше и се разпростираше и в останалата част от света — вече не се занимаваше само с тоалети, но и с аксесоари, мебели, козметика, уникални материи.

Сега Хамид беше собственик на империя и всички онези, които бяха инвестирали в неговата мечта, бяха напълно компенсирани с дивидентите, които плащаше на акционерите. Продължаваше да надзирава лично голяма част от продукцията на своите фирми, присъстваше на най-важните фотосесии, обичаше да рисува повечето от моделите, ходеше в пустинята поне три пъти в годината, молеше се над гроба на своя баща и се отчиташе пред шейха. Сега пред Хамид имаше ново предизвикателство — да направи филм.

Поглежда часовника си. Казва на Ева, че е време да тръгват. Тя пита дали наистина е толкова важно.

— Не е толкова важно. Но аз бих искал да присъствам.