Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 85

През 1960 г. например светът, обхванат от кървавите войни на постколониалния период, ужасен от заплахата за ядрена война и същевременно в икономически подем, отчаяно се нуждаеше от мъничко радост. Както Кристиан Диор беше осъзнал, че надеждата за изобилие се крие в излишеството от плат, така и дизайнерите потърсиха в комбинацията от цветове начин, с който да се повдигне общият дух, и стигнаха до извода, че червеното и виолетовото са в състояние едновременно да успокояват и провокират.

Четирийсет години по-късно колективната визия изцяло се е променила — светът вече не се намира под заплахата от война, а над него са надвиснали сериозни проблеми с околната среда. И дизайнерите се насочват към други тонове, свързани с природата, като пясъка в пустинята, горите, водата в морето. Между единия и другия период се раждат и изчезват други тенденции — психеделична, футуристична, аристократична, носталгична.

Преди да се определят големите колекции, фирмите, проучващи тенденциите на пазара, дават обща панорама на световното състояние на духа. В днешно време сякаш основна тема на човешките тревоги — като изключим войните, глада в Африка, тероризма, незачитането на човешките права, арогантността на някои развити нации — е как да опазим нашата нещастна планета от многото заплахи, които обществото ни е създало.

„Екология. Да се съхрани Земята. Колко смешно.“

Хамид знае, че няма смисъл да се бори срещу колективното подсъзнание. Цветовете, аксесоарите, тъканите, предполагаемите благотворителни дейности на Суперкласата, публикуваните книги, музиката по радиото, документалните филми за бивши политици, новите филми, материалът за обувки, системите за гориво на автомобилите, петициите за конгресмените, ценните книжа, продавани от най-големите банки в света, сякаш всичко е концентрирано в едно-единствено нещо — да се спаси планетата. Цели състояния се трупат за броени дни, големи международни компании успяват да си осигурят място в пресата заради една или друга абсолютно незначителна дейност в тази област, безскрупулни фондации пускат реклами в могъщи телевизионни канали и получават стотици милиони долари от дарения, защото всички изглеждат загрижени за съдбата на Земята.

Всеки път, когато прочете във вестник или списание как политиците неизменно използват глобалното затопляне или разрушаването на околната среда като платформа за изборните си кампании, си мисли:

„Как е възможно да сме толкова арогантни? Планетата винаги е била и ще бъде по-силна от нас. Не можем да я унищожим. Ако преминем определена граница, Земята ще се погрижи да ни изтрие от лицето си, но ще продължи да съществува. Защо не започнем да казваме, че не бива «да позволим планетата да ни унищожи»?“

Защото „да спасим планетата“ дава усещането за сила, за действеност, за благородство. Докато „да не позволим планетата да ни унищожи“ може да ни доведе до отчаяние, до безсилие, до истинския размер на нашите бедни и ограничени възможности.