Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 83

Същевременно палатът си беше все същият, въпреки че друг, доста по-голям, се строеше наблизо. Хамид дойде оживен на срещата. Каза, че е получил чудесно предложение за работа, че вече няма нужда от финансова помощ и ще изплати всеки цент, който са инвестирали в него.

— Напусни — каза шейхът.

Хамид не го разбра. Да, знаеше, че търговията, завещана от баща му, дава чудесни резултати, но имаше други планове за бъдещето си. Ала не биваше да предизвиква за втори път човека, който толкова му беше помогнал.

— При нашата единствена среща аз можах да ви кажа „не“, ваше величество, защото защитавах интересите на моя баща, които винаги са били много по-важни от всичко друго на тоя свят. Сега обаче трябва да се подчиня на волята на моя управник. Ако смятате, че сте загубили парите си, като сте инвестирали в моята работа, ще направя каквото пожелаете. Ще се върна тук и ще се погрижа за моето наследство. Ако трябва да се откажа от мечтата си, за да зачета моето племе, ще го направя.

Изрече тези думи твърдо. Не биваше да покаже слабост пред човек, който уважава чуждата сила.

— Не те моля да се връщаш тук. Щом са те повишили, то е, защото вече знаеш какво ти е необходимо, за да създадеш собствена марка. Това искам аз.

„Да създам собствена марка? Дали разбирам правилно?“

— Виждам, че големите луксозни марки все по-често се установяват при нас — продължи шейхът. — И знаят какво правят — нашите жени са започнали да променят начина си на мислене и обличане. Модата е засегнала нашия район повече от всяка друга чужда инвестиция. Говорих с мъже и жени, които разбират от тези неща, тъй като аз съм само един стар бедуин, който едно време, като видя първия си автомобил, си помисли, че трябва да го храни като камилите.

Иска ми се чужденците да четат нашите поети, да слушат нашата музика, да танцуват танците ни и да пеят песните ни, които са се предали от поколение на поколение. Ала май никой не се интересува от тях. За да се научат да уважават нашата традиция, има един-единствен начин — чрез това, което ти работиш. Ако разберат кои сме благодарение на начина, по който се обличаме, ще разберат и останалото.

На другия ден се срещна с група чуждестранни инвеститори. Предоставиха му фантастична сума и схема за погасяване. Попитаха го дали приема предизвикателството и дали е готов за него.

Хамид поиска време да помисли. Отиде на гроба на баща си и цял следобед се моли. През нощта вървя из пустинята, усети смразяващия костите вятър и се върна в хотела, където бяха отседнали чужденците. „Благословен е онзи, който успява да даде на децата си криле и корени“, гласи една арабска поговорка.

Трябваха му корени. Има на света едно място, където сме родени, където сме научили езика си и сме открили как предците ни са се справяли с проблемите си. В даден момент ставаме отговорни за това място.

Трябваха му криле. Те ни показват безкрайните хоризонти на въображението, отнасят ни при нашите мечти, водят ни към далечни места. Те са тези, които ни позволяват да опознаем корените си и да се учим от тях.