Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 82

Остави броя на „Пари Мач“ точно на мястото, откъдето го беше извадил, и се върна с друго списание.

— А ето я и Коко Шанел. Изоставена в детството от своите родители, бивша кабаретна певица, типът жена, която има всички предпоставки да очаква най-лошото от живота. Но се е възползвала от единствения шанс — богатите любовници — и не след дълго се е превърнала в най-важната жена в сферата на модата по онова време. Какво е направила тя? Освободила е останалите жени от робството на корсета, онзи инструмент за мъчение, който е пристягал торса и е пречел на естествените движения. Сбъркала е само в едно — скрила е миналото си, когато то само е щяло да й помогне да стане още по-легендарна, жената, оцеляла въпреки всичко.

Отново остави списанието на място.

— Ти навярно се питаш: а защо не са направили това по-рано? Никога няма да имаме точен отговор. Разбира се, по всяка вероятност са опитвали — дизайнери, които напълно са забравени от историята, тъй като не са могли да отразят в своите колекции духа на времето си. За да е можело работата на Шанел да получи бъдещия си отзвук, не е бил достатъчен само талантът на създателката или богатите любовници. Трябвало е и обществото да е готово за голямата феминистка революция по същото време.

След кратка пауза шефът му продължи:

— Сега е моментът на модата от Ориента. Тъкмо защото напрежението и страхът, които държат света нащрек, идват от твоята земя. Знам това, тъй като управлявам тази модна къща. В крайна сметка всичко започва от среща на основните доставчици на бои и оцветители.

„В крайна сметка всичко започва от среща на основните доставчици на бои и оцветители.“ Хамид отново поглежда към дизайнера, който седи сам с фотоапарата си, поставен върху креслото до него. Вероятно и той го е видял да влиза и сигурно сега си мисли откъде е взел толкова пари, че да стане негов основен конкурент.

Мъжът с поглед в празното, преструващ се, че не го е грижа за нищо, беше направил всичко възможно Хамид да не успее да влезе във Федерацията. Мислеше, че работата му се финансира от петрола, а това беше нелоялна конкуренция. Не знаеше, че осем месеца след смъртта на баща му и два месеца, след като шефът му беше предложил по-добра длъжност — въпреки че името му не можеше да се появява, тъй като модната къща имаше друг дизайнер, избран да е в светлината на прожекторите и да блести по ревютата, — шейхът го бе повикал отново, този път за лична среща.

Когато пристигна в родния си град, едва позна мястото. Скелетата на небостъргачите образуваха безкрайна редица край единствения булевард в града, трафикът беше непоносим, на старото летище цареше невъобразим хаос, но идеята на шейха беше започнала да се материализира — това щеше да е едно мирно кътче насред войните, рай за инвеститорите сред бъркотията на световните финансови пазари, лицето на един народ, който мнозина с удоволствие унижаваха и клишираха. Други страни в района започнаха да вярват в града, който се издигаше в пустинята, и парите започнаха да бликат — първо като извор, а после и като пълноводна река.