Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 63

Паулу Коелю

След няколко месеца я призоваха в съда. Момчетата бяха там до един с адвокатите си и сякаш продължаваха да се забавляват с положението си. Едно от момичетата, присъствали в дискотеката, посочи престъпника.

Дойде ред на Кристина. Прокурорът я помоли да идентифицира човека, убил нейния приятел.

— Не зная кой беше.

Беше черна. Дъщеря на имигранти. Учеше със стипендия, отпусната от правителството. Искаше само да си върне желанието за живот и да мисли, че има бъдеще. Седмици наред бе седяла с поглед, забит в тавана на стаята, без желание да учи или да прави каквото и да било. Не, светът, в който беше живяла досега, вече не й принадлежеше — на шестнайсет години беше разбрала по възможно най-лошия начин, че й е абсолютно неспособна да се погрижи за собствената си безопасност. Трябваше да се измъкне от Антверпен, да пътува по света, да си възвърне радостта и силите.

Пуснаха момчетата поради липса на доказателства — трябваха двама свидетели, които да поддържат обвинението и да успеят да постигнат наказание за престъплението. На излизане от съда Кристина се обади на един от номерата на визитните картички, дадени й от фотографите. После отиде в магазина за висша мода, чийто собственик беше излязъл да говори с нея.

Нищо не се получи — продавачките й казаха, че той има много магазини из Европа, че е крайно зает и че нямат право да дават номера му.

Ала фотографите помнеха и знаеха кой им се обажда, така че си уговориха среща.

Кристина се прибра и съобщи на майка си какво е решила. Не я моли, не я убеждава, просто й каза, че иска завинаги да се махне от този град.

Единственият й шанс беше да приеме да стане модел.

Жасмин отново се оглежда наоколо. Има още три часа до ревюто, манекенките ядат салата, пият чай и обсъждат къде ще отидат после. Идват от различни страни и са приблизително на нейната възраст — деветнайсетгодишни. Навярно ги тревожат само две неща — как да се сдобият с нов договор този следобед или как да си намерят богат съпруг.

Познава привичките на всяка от тях — преди да си легнат, ползват разни кремове, за да почистят порите си и да запазят влажността на кожата си. По този начин отрано правят организма си зависим от външни елементи, които да поддържат идеалната еластичност на кожата им. Стават сутрин, масажират тялото си с още кремове и хидратиращи продукти. Пият чаша черно кафе и ядат плодове с фибри — по този начин погълнатата през деня храна минава по-бързо през червата. Правят някои упражнения, преди да излязат да си търсят работа — обикновено разтягат мускулите си. Още е много рано за същинска гимнастика, за да не вземат телата им да придобият мъжки очертания. По три-четири пъти на ден се качват на кантарче. Много от тях дори пътуват с него, тъй като невинаги са настанени в хотел, а в някой пансион. Изпадат в депресия заради всеки грам отгоре, отчетен от показалеца.

Майките ги придружават, когато е възможно, защото обикновено са на възраст между седемнайсет и осемнайсет. Никога не си признават, че са влюбени в някого, въпреки че повечето са влюбени, тъй като любовта прави пътуванията по-дълги и по-трудно поносими, а и събужда у приятелите им странното усещане, че губят обичаната жена (или момиче?). Да, мислят за пари, изкарват средно по четиристотин евро на ден, което е завидна надница за човек, често ненавършил възрастта за шофьорска книжка. Но мечтите им отиват отвъд това — всички осъзнават, че скоро ще бъдат изместени от нови лица и тенденции, затова бързат да покажат, че талантът им се простира и отвъд модните ревюта. Живеят, като постоянно молят агенциите си да им уредят кастинг, за да докажат, че могат да работят като актриси — ето я голямата мечта.