Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 61

единия с поглед надолу следях

гръб как извива навътре в гъстака.

Тръгнах по другия. Тъй избор почтен

и с повече право сторих навярно.

Той искаше работа — цял затревен,

па макар и пътят им общ до тоз ден

за тях да се беше грижил поравно.

Еднакви лежаха оназ сутрин там

в листа пожълтели, без стъпки тъмни.

О, за друг ден оставих първия.

Знам, че пътят до път води винаги.

Сам не вярвах обаче, че ще се върна.

Това ще разказвам с въздишка за тях,

щом минат години и се изгубят.

Два пътя веднъж разделени видях

и по-неотъпкания аз си избрах,

а това промени всичко друго.“2

Беше избрала пътя, по който поемаха малцина. Струваше й доста скъпо, но си заслужаваше. Нещата се случиха в точния момент. Любовта се появи, когато най-много се нуждаеше от нея, и още продължаваше. Тя работеше чрез любовта, с любовта, за любовта.

По-точно — за любимата.

Жасмин в действителност се казваше Кристина. В биографията й беше посочено, че е била открита от Ана Дитер при едно пътуване до Кения, но нарочно избягваше повече подробности по случая, едва намеквайки за едно гладно и изстрадано детство сред граждански конфликти. Въпреки черния цвят на кожата си беше родена в консервативния Антверпен в Белгия. Беше дъщеря на родители, които бяха избягали от вечните конфликти между племената хуту и тутси в Руанда.

Беше на шестнайсет години, когато веднъж в края на седмицата придружаваше майка си, за да й помогне в безкрайната работа като чистачка, и един мъж се приближи и се представи за фотограф.

— Дъщеря ви е невероятно красива — каза той. — Бих искал да работи като модел с мен.

— Господине, виждате ли чантата, която мъкна? Вътре има парцали и препарати за почистване. Работя ден и нощ, за да може тя да ходи в хубаво училище и да има диплома в бъдеще. Тя е само на шестнайсет години.

— Идеалната възраст — каза фотографът и подаде своята визитна картичка на момичето. — Ако размислите, ми се обадете.

Продължиха нататък, но майката забеляза, че дъщеря й прибра визитката.

— Недей да вярваш. Това не е твоят свят, иска просто да те вкара в леглото си.

Нямаше нужда от тези коментари. Въпреки че момичетата от класа й умираха от завист, а момчетата правеха всичко възможно да отиде с тях на някое събиране, тя знаеше корените си и докъде може да стигне.

Продължи да не вярва дори когато за втори път й се случи същото. Тъкмо влизаше в една сладкарница, когато една по-възрастна жена се възхити от красотата й. Каза, че е моден фотограф. Кристина благодари, прие визитката и обеща да се обади, но нямаше никакво намерение да го направи, въпреки че това бе мечтата на всяко момиче на нейната възраст.

И защото нищо не се случва само два пъти, три месеца по-късно тя стоеше и разглеждаше витрина с изключително скъпи дрехи, когато отвътре излезе един човек и я попита:

— С какво се занимаваш, момиче?

— С какво ще се занимавам, би трябвало да е въпросът. Ще стана ветеринарна лекарка.

— Сбъркала си пътя. Не би ли искала да работиш за нас?

— Нямам време да продавам дрехи. Когато мога, работя, за да помагам на майка ми.

— Не ти предлагам да продаваш каквото и да било. Бих искал да направиш фотосесия с нашата нова колекция.