Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 53

Тя го галеше по косата, убеждаваше го, че всичко ще е наред, че е добър човек и че Господ винаги възнаграждава праведните.

Лека-полека трудностите заотстъпваха пред шансовете. След като дълго беше просил за договори, малката му фирма започна да се разраства, защото беше един от малцината инвестирали в нещо, което никой не вярваше, че ще проработи в страна, задръстена от остарели системи за комуникация. Правителството се смени, корупцията намаля. Фирмата му започна да печели — отначало малко, а после в огромни размери. Въпреки това двамата никога не забравяха за преживените трудности и не пилееха нито цент. Правеха дарения на благотворителни организации и на сдружения на ветераните, живееха без излишен лукс и мечтаеха един ден да се усамотят в дом далече от света. Тогава щяха да забравят, че са били принудени да общуват с хора без морал и достойнство. По-голямата част от времето им минаваше по летища, самолети и хотели, работеха по осемнайсет часа на ден и години наред не успяха да си позволят месец почивка заедно.

Но хранеха една и съща мечта, че ще дойде момент, когато този луд ритъм ще се превърне в далечен спомен. Белезите от този период щяха да бъдат медали от битка в името на вярата и мечтите. В крайна сметка човек — така мислеше тя тогава — е роден да обича и да живее с любимия човек.

Нещата се бяха обърнали. Вече не молеха за договори, те се появяваха от само себе си. Едно важно икономическо списание публикува на корицата си снимка на мъжа й и местният елит започна да им изпраща покани за приеми и важни събития. Сега се отнасяха с тях като с крал и кралица, а парите валяха ли, валяха.

Трябваше да свикнат с новото време — купиха си хубаво жилище в Москва, разполагаха с всички възможни удобства. Познатите на мъжа й, които в началото му бяха дали пари назаем — изплатени до последния цент въпреки огромните лихви, — свършиха в затвора поради причини, които й бяха неизвестни и тя предпочиташе да не ги научава. Така или иначе, от определен момент нататък Игор започна се движи с охрана. Първоначално нае двама ветерани — бойни другари от войната в Афганистан. По-късно се включиха и други, когато малката фирма се превърна в международен гигант с филиали в страни от седем часови пояса и с все по-големи и разнообразни инвестиции.

Ева прекарваше дните си из търговските центрове или на чай с приятелки, с които водеха все едни и същи разговори. Игор искаше да стигне още по-далече.

Все по-далече. В крайна сметка бе стигнал дотук заради амбицията и неуморната си работа. Когато тя го питаше дали не е отишъл отвъд онова, което бяха планирали, и дали не е дошъл моментът да се оттеглят от всичко, за да сбъднат мечтата си да живеят само за любовта помежду им, той молеше за още време. И започна да пие. Една нощ след дълга вечеря с приятели, обилно полята с водка и вино, тя получи нервна криза, когато се прибраха. Каза, че не може повече да понася този празен живот и че трябва да прави нещо, иначе ще полудее.