Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 55

После помоли за извинение, хвана човека под ръка и го изведе навън — ресторантът се намираше на улица, която нямаше никаква настилка. Двамата му охранители го очакваха. Ева видя през прозореца, че мъжът й размени само няколко думи с тях, нещо от рода на: „Наблюдавайте жена ми“, и се отправи към малката странична уличка. Минути по-късно се върна усмихнат.

— Повече никого няма да безпокои — каза той.

Ева забеляза, че погледът му се е променил, сякаш очите му бяха изпълнени с огромна радост, много по-голяма от радостта, която беше показал по време на излета.

— Какво си направил?

Но Игор само си поръча още водка. Двамата пиха до късно през нощта — той се смееше, а тя се опитваше да разбере онова, което я интересуваше. Може пък да беше дал пари на човека, за да се отърве от мизерията, тъй като винаги проявяваше щедрост към по-малко облагодетелстваните край него.

Когато се върнаха в апартамента си в хотела, той направи следния коментар:

— Научих това, когато бях млад и когато участвах в една несправедлива война в името на идеал, в който не вярвах. Винаги има начин да се приключи безвъзвратно с мизерията.

Не, Игор не може да е тук, навярно Хамид се е объркал. Двамата се бяха виждали само веднъж, на входа на сградата, където живееха в Лондон. Той беше открил адреса и се беше появил да моли Ева да се върне. Хамид излезе да говори с него, но не го пусна вътре, заплашвайки да викне полицията. В продължение на седмица тя не мръдна от дома си, оправдавайки се с главоболие. Всъщност знаеше, че нейният Ангел на светлината се е превърнал в Абсолютното зло.

Отново отваря мобилния си телефон. Отново прочита съобщението.

Катюша. Само един човек е в състояние да я нарече така. Човекът, който живее в нейното минало и който ще всява ужас в нейното настояще за остатъка от живота й, колкото и закриляна да се чувства, колкото и да е далече — в свят, до който той няма достъп.

Същият човек, който на връщане от Иркутск — сякаш освободен от огромно напрежение — беше започнал да й говори по-свободно за сенките, населяващи душата му.

„Никой, абсолютно никой не може да застрашава нашето уединение. Достатъчно време похабихме, за да създадем едно по-справедливо и хуманно общество. Който не уважава нашите свободни моменти, трябва да бъде отстранен по такъв начин, че никога повече да не помисля да се върне.“

Ева се страхуваше да попита какво означава „по такъв начин“. Смяташе, че познава съпруга си, но все по-често й се струваше, че е започнал да изригва някакъв подводен вулкан, чиито ударни вълни се разпространяваха все по-осезаемо. Спомни си някои среднощни разговори с него като младеж, който й разказваше, че в Афганистан му се е налагало да убива при самозащита. Така и не откри разкаяние или угризение в очите му.