Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 22

„Не бягай, момиче! Никога няма да успееш да избягаш от двете най-важни присъствия в живота на всяко човешко същество — Господ и смъртта. Господ и смъртта. Господ следи стъпките ти и е ядосан, защото вижда, че не обръщаш внимание на чудото на живота. А смъртта? Ти току-що мина покрай един труп и дори не го забеляза.“

Игор идва няколко пъти на местопрестъплението. В даден момент си мисли, че тези негови обиколки ще събудят подозрение. Решава да бъде по-предпазлив и застава на около двеста метра от мястото, опрян на балюстрадата към плажа. Той е с тъмни очила, в което няма нищо подозрително, и то не само защото е слънчево, но и защото тъмните очила на място с толкова знаменитости са синоним на статус.

Изненадан е, че вече е пладне, а още никой не е забелязал, че има труп на главната улица на града, който тези дни е център на внимание от страна на целия свят.

Една двойка се приближава към пейката. И мъжът, и жената изглеждат ядосани. Започват да крещят на Спящата красавица. Това са родителите на момичето, които й се карат, че не работи. Мъжът я разтърсва гневно. Веднага след това жената се навежда и му скрива гледката. Игор знае какво ще последва.

Женски викове. Мъжът вади мобилния си телефон от джоба, отдръпва се леко, разтревожен е. Майката разтърсва дъщеря си, но тялото не дава признаци на живот. Заобикалят ги минувачи. Сега вече може да махне тъмните си очила и да се приближи — в крайна сметка е просто още един любопитен човек от тълпата.

Майката плаче, прегърнала момичето. Един младеж я отстранява и се опитва да направи дишане уста в уста, но бързо се отказва — лицето на Оливия вече е започнало да придобива морав оттенък.

— Линейка! Линейка!

Разни хора звънят на един и същ номер. Всички те се чувстват полезни, важни, загрижени. Вече се чува вой на сирена в далечината. Майката вика все по-силно, едно момиче се опитва да я прегърне и да я помоли да се успокои, но тя го отблъсква. Някой подпира трупа и се опитва да го задържи седнал, друг казва да го остави легнал на пейката, вече е късно за всякакви мерки.

— Със сигурност е от свръхдоза наркотици — коментира един мъж до него. — Тая младеж направо се погубва.

Хората, чули коментара, кимат в знак на съгласие. Игор продължава да е безучастен. Идват лекарите от „Бърза помощ“. Той гледа как вадят апаратите от колата, как прилагат електрошок на сърцето й и как един по-опитен лекар гледа всичко безмълвно, защото знае, че вече нищо не може да се направи, но не иска неговите подчинени да бъдат обвинени в немарливост. Свалят носилката, качват я в линейката, майката се вкопчва в дъщеря си, спорят известно време с нея, но накрая й позволяват да влезе и на мига потеглят.

Откакто семейството е намерило трупа до тръгването на линейката не са минали повече от пет минути. Бащата стои объркан, не знае къде да се дене и какво да прави. Без да е наясно кой е той, същият човек, направил коментара за дрогата, отива при него и му повтаря своята версия:

— Не се притеснявайте, господине. Това тук се случва всеки ден.