Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 159

Не се опитва да прикрие иронията в гласа си. Печели територия, започва да се държи като звезда. Чете написаното. Лиза, е голямото открие, избрана сред повече от хиляда кандидатки да се снима в първата продукция на известния дизайнер и бизнесмен Хамид Хюсеин… и т.н., и т.н.

— Брошурите са отпечатани преди повече от месец — казва хермафродитът, накланяйки везната отново към себе си и вкусвайки своята малка победа. — Биографията е написана от маркетинговия ни екип, те никога не бъркат. Виж някои подробности. „Работила е като модел, ходила е на курсове по театрално майсторство…“ Съответства, нали?

— Това означава, че са ме избрали по-скоро заради биографията ми, а не заради представянето ми на кастинга.

— Не, означава, че всички кандидатки имаха една и съща биография.

— Какво ще кажете да спрем да се предизвикваме и да се опитаме да сме по-човечни и по-приятелски настроени?

— В тази среда? Забрави. Няма приятели, само интереси. Няма хора, само полудели машини, които газят всичко пред себе си, докато стигнат там, където желаят, или докато се блъснат в някой стълб.

Въпреки отговора Габриела чувства, че е уцелила в десетката. Озлоблението на нейния придружител започва да се разнася.

— Чуй още нещо: „В продължение на години отказва да се снима в киното, предпочитайки театъра като начин за изява на своя талант.“ Това носи много положителни точки — ти си цялостна личност, приела си ролята само защото наистина я харесваш, въпреки че си поканена за участие в пиеси на Шекспир, Бекет или Жьоне.

Хермафродитът е начетен. Шекспир е известен на всички, но Бекет и Жьоне са само за специални хора.

Габриела — или Лиза — се съгласява. Лимузината стига до целта си. Там отново стоят известните охранители, облечени в черно, с бяла риза, вратовръзка и малки радиостанции в ръце, сякаш са истински полицаи (което навярно е общата мечта на тази група). Един от тях моли шофьора да продължи нататък, тъй като все още е твърде рано.

Ала хермафродитът е наясно с рисковете и решава, че е по-добре да пристигнат рано. Изскача от лимузината и се отправя към един мъж, който е двойно по-едър от него. Габриела има нужда да се разсейва, по-добре да мисли за нещо друго.

— Каква точно е марката на тази кола?

— Това е „Майбах 57 S“ — отвръща шофьорът с немски акцент. — Произведение на изкуството, съвършената машина, абсолютният лукс. Създадена е…

Но тя вече не му обръща внимание. Вижда как хермафродитът спори с мъжа, който е двойно по-едър от него. Онзи сякаш не му обръща внимание, прави му знак да се върне в колата и да престанат да пречат на движението. Хермафродитът, една мушица, обръща гръб на слона и се връща при колата.

Отваря вратата и я моли да слезе, на всяка цена ще влязат.

Габриела се страхува от най-лошото — от скандал. Минава с мушицата покрай слона, който им казва: „Хей, не може да влизате!“, но те продължават. Други гласове казват: „Моля, зачитайте правилата, все още не сме отворили!“ Не се осмелява да погледне назад и да си представи стадото, което ги преследва, готово да ги смаже в следващия момент.