Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 44

— Изглежда, че с доста хора сте говорили — казах аз.

— Шшт! — изшътка Нанси.

На площадката на стълбите пред общината се изправи кметът Хиги Морис и замаха с ръце към тълпата да млъкне.

— Скъпи съграждани! — извика Хиги с фалшивия си глас, сякаш говореше на предизборно събрание. От този глас на човек му се повръща. — Скъпи съграждани, моля за тишина!

— Давай, Хиги! — извика някой.

През тълпата премина смях, но това бе нервен смях.

— Приятели мои — продължи Хиги. — Изглежда, че изпаднахме в голяма беда. Вие сигурно сте чули вече какво се случи. Не знам какво сте чули, защото се носят най-различни слухове. Аз самият не знам точно какво става. Извинявайте, че използувах сирената, за да ви свикам, но това ми се видя най-бързият начин.

— Хайде, стига си го усуквал! — извика някой. — Говори по същество!

Този път никой не се засмя.

— Е, добре — каза Хиги, — ще пристъпя направо към въпроса. Не знам как по-точно да се изразя, но работата е там, че ние сме отрязани от останалия свят. Около нашия град се появи някаква стена, която нито пуска някого да влезе, нито да излезе оттук. Не ме питайте що за стена е това, нито пък как се е появила. Нямам представа. А и не мисля, че някой знае. Може би в това няма нищо страшно и няма защо да се безпокоим. Може да е за късо време и да изчезне, както се е появила. Това, което всъщност искам да ви кажа, е, че трябва да запазим спокойствие. Всички сме засегнати по един или друг начин и трябва всички заедно да търсим изход. Засега няма от какво да се страхуваме. Ние сме отрязани само в този смисъл, че не можем да излезем от града, но имаме връзка с външния свят. Телефонната линия е в изправност, както и електричеството и газта. Имаме достатъчно храна за десет дни, може би и за повече. А дори и да привърши храната, можем лесно да си набавим. Камиони, натоварени с припаси или други неща, от които имаме нужда, могат да бъдат докарани до преградата и след като шофьорът слезе, да ги издърпаме, защото преградата не спира неодушевени предмети.

— Един момент, кмете! — провикна се някой.

— Да? — каза Хиги и се огледа наоколо да види кой смее да го прекъсва. — Вие ли бяхте това, Лен?

— Аз — отговори човекът.

Сега и аз видях, че това беше Лен Стрийтър, нашият преподавател по естествени науки в гимназията.

— Кажете какво има.

— Предполагам, че основавате последното твърдение за неодушевените предмети, които могат да минават безпрепятствено преградата, на случая с колата, спряна на шосето за Куун Вали.

— Да, разбира се — каза Хиги снизходително, — точно този случай имам предвид. Какво можете да кажете по въпроса?

— Нищо — отговори Лен Стийтър. — Нищо, що се отнася до самата кола. Но се надявам, че при изследването на това явление вие ще се придържате в рамките на логиката.

— Съвършено вярно — лицемерно отговори Хиги. — Точно и така възнамеряваме да постъпим.