Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 46

Хиги погледна към Даниъл Уилоуби, който стоеше едно-две стъпала по-ниско от него.

— Така ли е, Дан? — попита той.

— Да — каза банкерът, — така е. То се знае, че е така. Ще направим всичко, което е по силите ни.

Но явно идеята не му харесваше. Просто личеше по физиономията му. Болеше го, като казваше, че ще направи каквото може. Той обичаше гаранцията, сигурната гаранция за всеки отпуснат долар.

— Засега е още твърде рано да разберем какво точно се е случило — продължи Хиги. — До довечера може да научим много повече по въпроса. Най-важното е да запазим спокойствие и да не изпадаме в паника. Не претендирам, че ми е известно какъв обрат ще вземат събитията. Ако тази преграда си остане така, ще се сблъскаме с доста трудности, но сега засега нещата не са чак толкова зле. Допреди час ние бяхме градче, за което никой не беше чувал. Пък и нямаше с какво толкова да се прочуем. Но сега за нас знае целият свят. За нас се пише по вестниците, говори се по радиото и телевизията. Нека Джо Евънс се качи тук и каже какво знае по въпроса.

Той се огледа наоколо и откри Джо в тълпата.

— Ей, вие там — каза кметът, — направете път на Джо да дойде при мене.

Редакторът се изкачи по стълбите и се обърна към хората.

— Засега още няма много за казване — започна той. — Обадиха ми се от повечето телеграфни агенции и от няколко вестника. Всички искаха да знаят какво става. Казах им каквото можах, но то не е достатъчно. Една телевизионна компания изпраща от Елмор снимачен екип. Като излизах от къщи, телефонът още звънеше и предполагам, че и в редакцията постоянно се звъни. Можем да очакваме, че пресата и радиото ще отделят голямо внимание на всичко, което става тук, и не се съмнявам, че щатските и федералните власти няма да ни оставят на произвола на съдбата. А струва ми се, че и научните кръгове ще проявят интерес.

Човекът, който работеше на строежа на новия път, се обади отново:

— Джо, мислиш ли, че учените ще открият каква е работата?

— Не зная — каза Джо.

Хайъръм Мартин си проправи път през тълпата и пресече улицата. Изглеждаше много целеустремен и аз се запитах какво ли е намислил.

Някой пак задаваше въпрос, но вниманието ми бе отвлечено от Хайъръм и не чух за какво става дума.

— Брад — рече някой до мен.

Обърнах се.

Беше Хайъръм. Шофьорът на камиона си беше отишъл.

— Да — казах аз. — какво има?

— Ако си свободен, бих искал да поговоря с теб.