Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 45

Ала по начина, по който го каза, на човек му ставаше ясно, че не е разбрал забележката на Лен, че не му е ясно накъде бие той с думите си.

— В такъв случай мой дълг е да ви предупредя да не прибързвате с изводите си. А именно, че щом в колата не е имало човек, значи не е имало никакво живо същество.

— Но точно така е било — започна да спори Хиги. — Шофьорът оставил колата и отишъл някъде.

— Хората — започна да обяснява търпеливо Лен — не са единствената форма на живот в природата. Ние не можем да сме сигурни, че в колата не е имало никакви живи организми. Дори напротив, убедени сме, че е имало живот под една или друга форма. Вътре може да е имало една-две мухи. Върху капака може да е имало скакалец. И вън от всякакво съмнение е, че както в самата кола, така и по повърхността й е имало много микроорганизми. А микроорганизмите са също така форма на живот, както и ние с вас.

Хиги стоеше на площадката и слушаше в недоумение. Явно не можеше да си изясни дали Стрийтър му се подиграва, или не. По всяка вероятност никога не беше чувал за съществуването на микроорганизми.

— Знаеш ли, Хиги — отекна друг глас, който познах, че е на доктор Фейбиън, — нашият млад приятел е прав. Разбира се, че е имало микроорганизми. Как не, се сетихме веднага!

— Добре, така да бъде — съгласи се Хиги. — Щом и докторът така казва… Да допуснем тогава, че Лен е прав. Но нали това не променя нещата?

— За момента не — съгласи се докторът.

— Единственото, върху което исках да ви обърна внимание, е, че въпросът не се свежда само до живите организми. Ако искаме да вникнем в създалото се положение, трябва от самото начало да тръгнем по правилен път. Не бива да изхождаме от погрешни предпоставки.

— Имам един въпрос, кмете — обади се някой друг. Опитах се да видя кой е, но не можах.

— Питай — каза Хиги доволно, защото щяха да прекъснат Стрийтър.

— Ето каква е значи работата — започна човекът. — Аз работя на строежа на новия път, на юг от града, и сега не мога да отида на работа. Може и да ми запазят мястото ден-два, но повече от това предприемачът няма да чака. Той си е сключил договор и неговите минути са броени, плаща неустойка за всяко закъснение. Така че на него му трябват хора да вършат работа и той не може да пази едно място повече от ден-два.

— Всичко това ми е известно — каза Хиги.

— И не съм само аз — продължи човекът. — Много хора работят извън града. Не знам как е с другите, но аз без тази надница за никъде не съм. Нямам никакви спестявания, на които да разчитам. И какво ще стане с нас, които не можем да се явим на работа? Надница няма да вземем, а в банката нямаме пукната пара.

— Тъкмо щях да говоря по този въпрос — каза Хиги. — Добре съм запознат с вашето положение, както и с положението на доста други. В малък град като нашия няма работа за всички и мнозина са принудени да търсят работа навън. Също така ми е известно, че много хора са зле с парите и не могат без надниците си. Ние се надяваме, че всичко ще се уреди достатъчно бързо, така че никой да не загуби мястото си. Но ще ви кажа следното. Обещавам тук пред всички, че ако не се изясни положението, както се надявам, нито един от вас няма да остане гладен. Нито един от вас няма да бъде изгонен от къщи, защото не е платил вноската или няма достатъчно пари за наем. Такова нещо няма да ви се случи. Поради създалите се обстоятелства много от вас ще загубят работата си, но за всеки един ще се погрижим. Ще назнача специална комисия, която да преговаря с търговците и с банката, и освен това ще установим такава система за отпускане на кредити, която ще ви извади от затрудненото положение. Всеки от вас, който пожелае да му бъде отпуснат заем или кредит, може да е сигурен, че ще го получи.