Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 26

— Един момент, не ми е съвсем ясно. Значи вие открихте плановете в главата си и знаехте, че трябва да произвеждате тези неща и да ги изпращате на фирмата в Ню Джърси. И всичко това, без да си зададете нито един въпрос?

— Как да не съм си задавал въпроси? Ако знаеш какъв глупак се чувствувах! Не забравяй, че това мое друго „аз“, този втори ум, нито веднъж не ме подведе. Той ми спаси фабриката, даваше ми полезни съвети и досега не ми е изневерил. Не можеш да обърнеш гръб на нещо, което е било за теб добрата фея от приказките.

— Май че разбирам — казах аз.

— Как няма да разбираш! Комарджията се осланя на късмета си. Борсовият играч вярва на своя нюх. А нито късметът, нито нюхът са по-постоянни и надеждни от това, което имам аз.

Той протегна ръка, вдигна странния телефон, огледа го и го върна пак на мястото му.

— Този го донесох вкъщи и го сложих тук. През всичките тези години все очаквам да ми се обади някой, но напразно.

— Изглежда, че във вашия случай няма нужда от телефон — казах аз.

— Мислиш ли, че това е причината? — попита той.

— Сигурен съм.

— И на мен така ми се струва. Понякога просто не знам какво да мисля.

— А с фирмата от Ню Джърси кореспондирате ли?

Шърууд поклати глава.

— Нито ред. Изпращам телефоните, и туйто.

— Поне не съобщават ли дали са ги получили?

— Не. Нито пък ми се плаща. Аз и не очаквам пари. Когато човек прави бизнес със самия себе си…

— Със самия себе си? Искате да кажете, че тази фирма се ръководи от вашето второ „аз“?

— Не знам — рече той. — Боже мой, нищичко не знам. През всичките тези години живея с това нещо и се опитвам да го разбера, но все не мога да намеря отговор.

Шърууд имаше много нещастен вид и го съжалих. Той, изглежда, разбра, че го съжалявам. Засмя се и каза:

— Не се огорчавай заради мен. Аз ще го понеса. Мога всичко да понеса. Не забравяй, че за тази работа добре ми се плаща. Я по-добре ми кажи нещо за себе си. Ти май си агент по недвижимите имоти.

— И по застраховките — добавих аз.

— И не си могъл да си платиш телефонната сметка.

— Излишно е да ми съчувствувате — казах аз. — Все някак ще се оправя.

— Какво стана с вас, младите? — каза той. — Почти никой не остана тук, в Милвил. Изглежда, няма за какво да оставате.

— Така си е.

— Нанси тъкмо се завърна от Европа. Много се радвам, че е при мен вкъщи. Иначе се чувствувам съвсем самотен тук, без никого. През последните години почти не я виждах. Отначало колежът, после се впусна в обществена дейност, след това пък замина за Европа. Сега обаче ми заяви, че възнамерява да си остане известно време вкъщи. Щяла да се занимава с писане.

— Сигурно ще я бива за това. В училище винаги имаше отлични бележки на съчиненията.

— Побъркала се е на тази тема. Вече има публикувани десетина статии в някои по-малки списания, от тези, които излизат веднъж на три месеца и нищо не плащат на авторите, а само им изпращат пет-шест броя. По-рано не бях и чувал за съществуването им. Прочетох статиите й, но нали нищо не разбирам. Не мога да кажа добри ли са, лоши ли са. Макар че сигурно си заслужават, щом са ги отпечатали. Ако писателството я задържи при мен, ще бъда много доволен.