Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 25

Той посегна към бутилката и напълни чашата си. Направи ми знак с шишето и аз подадох моята чаша. Той я напълни до самия ръб.

— Пий — каза той. — Ти ме накара да си развържа езика и сега ще ме изслушаш докрай. Утре сутринта сигурно ще се питам защо ли ти разправих всичко това. Но сега ми е все едно.

— Ако не ви се иска да ми го кажете… Ако мислите, че си пъхам носа където не ми е работа…

Той махна с ръка.

— Може да не ти се слуша, тогава кажи. Вземай парите и си свободен.

Поклатих глава.

— Още не. Докато не разбера защо ми ги давате.

— Парите не са мои. Аз съм само посредник.

— Посредник на другия? На вашето второ „аз“?

Той кимна.

— Именно. Как се сети?

Посочих телефона без шайба. Шърууд се намръщи.

— Никога не съм го използувал. А преди ти да ми кажеш за твоя, не бях и чувал някой да си е служил с такъв телефон. Произвеждам ги със стотици, пък…

— Вие ги произвеждате?!

— Да, разбира се. Не за мен самия, а заради това мое второ „аз“. Макар че — той се наведе към мен през бюрото и понижи доверително гласа си — започвам да подозирам, че това не е никакво „аз“…

— А какво мислите, че представлява то?

Той се облегна бавно назад.

— Да пукна, ако знам. Едно време си блъсках главата над този въпрос, питах се какво може да бъде и се измъчвах, но нямаше начин да разбера. Сега вече не ме интересува. Казвам си, че може да има и други като мен. Може да не съм само аз — много ми се ще да е така.

— А телефонът?

— Аз го проектирах. Или може би този — другият човек, ако изобщо е човек. Открих го в ума си и записах откритието. И всичко това, не забравяй, без да знам нито какво е, нито за какво служи. Естествено, знаех, че е някакъв телефон. Но да ме убиеш, не можех да кажа как работи. Нито пък тези, които го произбеждаха във фабриката, разбраха. Според всички закони на логиката тази дяволия изобщо не би могла да работи.

— Но вие казахте, че са ви дошли идеи за още куп други неща, които не знаете за какво служат?

— Така е. Обаче нито ги начертах, нито ги произведох. А с телефоните работата стоеше по-иначе: знаех, че трябва да ги произвеждам, в какво количество и какво да правя с тях.

— И какво правехте с тях?

— Изпращах ги на една фирма в Ню Джърси.

Това ми прозвуча като абсолютна безсмислица.