Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 23

— Първо ме напусна жена ми. Сигурно си чувал за това. Предполагам, че в Милвил доста се е говорило за тази случка.

— Аз бях много малък тогава.

— Да, сигурно. Мога само да кажа, че и двамата се държахме напълно достойно. В съда нямаше крясъци и прочие неща. И двамата не сме такива хора. А после, като венец на всичките ми нещастия, се изправих пред фалит. Имаше криза в производството на селскостопански машини и се страхувах, че ще се наложи да затворят фабриката. Редица други дребни предприятия за производство на селскостопански машини бяха принудени да ликвидират. Някои от тях бяха носили добри печалби на собствениците си петдесет-шестдесет години, но се наложи да излязат от играта.

Той млъкна, като че ли очакваше да кажа нещо. Какво можех да кажа? Шърууд отпи още една глътка и продължи:

— В много отношения съм направо глупав. Мога да ръководя фабриката, докато има надежда тя да носи печалба. Смело бих заявил, че съм вещ в деловите въпроси. Но това е всичко. Цял живот не ми е хрумнала нито една голяма или поне по-нова идея.

Той се наведе напред, сключи ръце и ги опря на масата.

— Много съм мислил над това, което се случи с мен. Опитах се да намеря някаква логика, но напразно. Това е нещо, което не можеше да се случи, поне на човек като мен. И така аз бях изправен пред фалит и нищо не можеше да ме спаси. Всичко беше много просто. Поради редица икономически причини търсенето на селскостопански машини бе намаляло. Едрите предприятия с широк пазар и много средства за реклама ще се измъкнат благополучно от това положение. Те имат простор за действие и могат да вземат редица мерки, за да сведат лошите последствия до минимум. Но такива дребни предприятия като моето нямат нито възможности, нито резервен капитал и за тях няма изход. Аз водех бизнеса по стари, отдавна установени и изпитани от времето правила, така както баща ми и дядо ми са го водили навремето. И тези правила гласят: когато не можеш да продадеш стоката си, с теб е свършено. Сигурно някои хора ще са в състояние да се измъкнат благополучно от подобно положение, но аз не съм от тях. Аз съм добър бизнесмен, но ми липсва въображение. Не ми идваха идеи. И ето изведнъж идеите започнаха сами да се раждат в главата ми. Сякаш бяха чужди идеи, присадени в мозъка ми.

— Ти знаеш — продължи той, — че една идея хрумва на човек за някаква част от секундата. Колкото и да се мъчиш, не можеш да разбереш откъде е възникнала, дали от нещо прочетено или чуто. Може би, ако се поровиш достатъчно дълбоко в главата си, ще откриеш как се е породила, но малко са хората, които знаят как да се ровят. Повечето идеи се появяват само в зародиш и колкото и да са ценни, те трябва да бъдат развити. Но с моите идеи случаят беше друг. Те изникваха отнякъде оформени и готови веднага да бъдат приложени на практика. Събуждам се сутрин и идеята е в главата ми заедно с много нови знания. Изляза на разходка и се прибирам вкъщи с още една нова идея. Идваха една след друга, сякаш някои бе посял семена в ума ми и те вече даваха плод.

— И така се появиха вашите приспособления и машинки, нали?