Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 22

Върнах плика Върху бюрото. Имах страшна нужда от хиляда и петстотин долара. Имах нужда от каквито и да са пари, откъдето и да идват те. Но не можехда взема този плик. Защо, не знам.

— Добре — каза той, — седни.

Под ъгъл към бюрото имаше стол и аз седнах. Той отвори една кутия.

— Пура?

— Благодаря, не пуша — казах аз.

— Тогава може би ще пиеш нещо?

— С удоволствие.

— Уиски?

— Чудесно.

Той отиде до барчето в ъгъла и сложи лед в две чаши.

— Как го пиеш, Брад?

— Само с лед, ако може.

Той се засмя.

— Точно така се пие уиски.

Седях, загледан в полиците с книги, покрили стените отдолу догоре. Много от тях бяха многотомни издания в скъпа подвързия.

Трябва да е чудесно, мислех си аз, да си достатъчно богат, та като ти се прииска, да си купиш някоя дреболия, да не се чудиш дали можеш да си го позволиш. Да можеш да живееш в къща като тази, със стени, отрупани с книги, с тежки завеси по прозорците, да имаш повече от една-единствена бутилка уиски и специално барче, а не кухненска етажерка.

Шърууд ми подаде чашата, мина зад бюрото и седна. Вдигна своята чаша, отпи жадно няколко глътки и я остави на бюрото.

— Добре, Брад — каза той. — какво знаеш всъщност?

— Абсолютно нищо. Само това, което ви казах вече. Говорих с някого по телефона. Предложиха ми работа.

— И ти прие ли я?

— Не, не съм, обаче може да приема. Нямам работа и трябва да си намеря. Но това, което те или той ми казаха, не беше много смислено.

— Те?

— Ами или бяха трима души, или един човек, който си смени на три пъти гласа. Колкото и странно да ви звучи, но на мен ми се стори, че беше един човек с три различни гласа.

Той взе чашата и отпи от нея. После я вдигна към светлината и се учуди, като видя, че е почти празна. Надигна се от креслото си и отиде да вземе бутилката. Наля си и ми я подаде.

— Аз още не съм почнал.

Шърууд остави бутилката върху бюрото и пак седна.

— Добре направи, че дойде да си поговорим. Няма нищо нередно в това да приемеш работата. Взимай парите и да те няма. Нанси сигурно те чака навън. Заведи я на кино или някъде другаде.

— Това ли е Всичко? — попитах аз.

— Да.

— Значи променихте решението си?

— Кое решение?

— Смятахте да ми кажете нещо, но се отказахте.

Той ме погледна право в очите.

— Така е. Но това няма значение.

— Не и за мен — възразих аз. — Защото виждам, че сте изплашен.

Помислих, че ще се засегне както повечето мъже, като им кажеш, че се страхуват.

Но той не се обиди. Изразът на лицето му остана непроменен.

После рече:

— Защо не пиеш, за бога! Действуваш ми на нервите, като седиш така и само държиш чашата.

Аз съвсем я бях забравил. Отпих глътка.

— Кой знае — продължи той — какви глупости си си въобразил. Сигурно мислиш, че съм се забъркал в някоя тъмна афера. Не знам ще ми повярваш ли, но и аз нямам представа в какво именно съм се забъркал.

— Вярвам ви — отговорих. — Щом казвате.

— Много неприятности съм имал през живота си. Пък и кой ли е нямал. Но на мен всичко ми се струпа наведнъж. Което също често се случва.

Кимнах в знак на съгласие.