Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 127

— Може и да не са лоши, Нанси, но толкова пъти вече ме мамиха и всеки път се хващах на въдицата. Те ме използуваха като пионка.

— Значи това е, което те тормози?

— Чувствувам се изменник — признах си аз.

Седяхме мълчаливо един до друг на стълбите. Улицата беше тиха и пуста. През цялото време, докато седяхме и си говорехме, никой не мина.

— Не разбирам как всички доброволно се оставят в ръцете на този чуждоземен лекар — каза Нанси. — Той е човек, от когото те полазват тръпки, знаят ли го какъв е…

— Малко ли хора вярват на шарлатаните — забелязах аз.

— Но това не е шарлатанство — отговори тя. — Той наистина излекува доктор Фейбиън и останалите. Аз не исках да кажа, че той е мошеник. Само е отвратителен и отблъскващ.

— Може би за него и ние сме отвратителни и отблъскващи.

— А има и нещо друго. Начинът, по който лекува, е толкова странен за нас. Няма лекарства, няма инструменти, няма терапия. Само те оглежда и направо прониква вътре в теб, без дори да те докосва, но ти го чувствуваш и изведнъж си отново здрав; не само излекуван, а напълно здрав. И след като се справя така лесно с нашите тела, не би ли могъл да повлияе и на нашите умове? Да измени съзнанието ни, да промени начина на нашето мислене?

— За някои хора в Милвил това съвсем не би било вредно — казах аз. — За Хиги например.

— Не си прави шеги с това, Брад — остро реагира тя.

— Няма вече.

— Говориш така, за да прогониш страха си.

— А ти пък представяш нещата толкова сериозно, за да изглеждат съвсем обикновени.

Тя кимна:

— Но това не помага. Никак не са обикновени. Изпрати ме до нас. — И Нанси се изправи.

Аз я изпратих.

24.

Вече падаше здрач, когато се запътих към центъра на града. Сам не зная защо тръгнах натам. Сигурно защото не ме свърташе на едно място. Прекалено голяма и пуста беше къщата ми (сега повече от всякога). Прекалено тихо беше всичко наоколо. Отникъде не се чуваше нито звук, само от време на време откъслечно долиташе силен глас на високоговорители — ту напрегнат и развълнуван, ту наставнически. Сигурно в целия Милвил нямаше нито една къща, където да не бяха пуснали с пълна сила радио или телевизор.

Но когато пуснах моя телевизор и седнах да погледам, той само ме изнерви още повече.

Говорителят, един от най-известните, коментираше хладнокръвно и уверено:

„…няма засега никакъв начин да се провери дали машината, която броди из небето ни, е в състояние да изиграе ролята, която нашият гост от чуждия свят, господин Смит, и приписва. Неколкократно тя бе засичана от радари, но по една или друга причина те не успяват да я проследят и веднага я изпускат от обсега ви. Има и съобщения, очевидно достоверни, за случаи на визуално наблюдение. Но по-точни и определени сведения все още не са постъпили.

Очевидно Вашингтон е на мнение, че думите на едно неизвестно същество — защото на нас нищо не ни е известно нито за личността му, нито за родовата му принадлежност — едва ли могат да се вземат за абсолютна истина. Ясно е, че в столицата сега чакат допълнителни сведения, от които ще могат да се направят по-обосновани изводи, и едва след това вероятно ще се излезе с официално изявление. Такова, етествено, е становището за пред широката общественост; за онова, което се разиграва зад кулисите, можем само да гадаем. И смело можем да заявим, че такова е положението и във всички останали столици в целия свят.