Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 126

— На този свят няма нищо по-лошо от войната — рече тя.

Да, точно така ще кажат всички. Може би са прави. Но сега на нашата Земя ще дойдат чуждоземците, а веднъж пуснем ли ги, изцяло ще зависим от тяхната милост. Те ни измамиха, а ние няма с какво да се защищаваме. Ако Цветята проникнат веднъж тук, те могат да изместят и заменят цялата растителност на Земята и ние няма да забележим, въобще не е по силите ни да узнаем това. Пуснем ли ги веднъж, вече никога нищо няма да знаем със сигурност. А от момента, в който те заменят растенията ни, стават наши господари. Защото съществуването на целия животински свят на Земята, включително на човека, зависи изцяло от земните растения, от тяхната енергия.

— Едно нещо обаче не ми е ясно — казах аз. — Та те можеха да ни завладеят, без да ни питат за това. Само с малко търпение и малко време можеха да заемат цялата Земя, а ние не бихме подозирали дори. Нали някои вече попаднаха в Милвил, пуснаха корени тук? Те можеха да останат и не само като цветя. Можеха да се превърнат в каквото искат. За някакви си сто години биха подменили всяко клонче и всеки лист, всяко стръкче трева…

— Изглежда, тук е важно времето, навярно има някакъв срок — продължи Нанси. — Сигурно не могат да си позволят да чакат.

Аз поклатих глава.

— Те имат време колкото си искат. А ако им потрябва още, ще си направят. Те могат да управляват времето.

— Ами ако пък имат нужда от хората? — каза тя. — Ако в нас има нещо, което те не притежават и което им трябва? Едно общество, състоящо се от цветя, не може да направи нищо само. Те не могат да се движат, нямат ръце. Могат обаче да натрупат безкрайни запаси от знания, да редят дълги мисли, да градят планове. Но не е по силите им да осъществят тези планове. Затова им трябват съдружници, партньори, да прилагат на практика знанията им.

— Те са си имали помощници — напомних й аз. — Имат си и сега достатъчно на брой. Например хората, които са направили машината на времето. А малкият смешен доктор? А Смит? Не, помощници и съдружници Цветята имат колкото си искат. Тук сигурно причината е друга.

— Може би тези, които ти спомена, не са точно хората, които трябват на Цветята — каза тя. — Представи си, че те са преминавали от свят в свят и все не са намирали онези, които им трябват. И продължават да търсят подходящи приятели, подходящи партньори.

— Може би другите не са се оказали достатъчно подли — рекох аз. — Възможно е да търсят някое сатанинско племе. А ние сме точно такива. Може би им трябват съдружници, които като бесни да се нахвърлят от един съседен свят на друг, свирепи, безскрупулни, ужасни. Защото, замислиш ли се, ще видиш, че сме наистина ужасни. Навярно Цветята разчитат, че като се обединят с нас, нищо вече няма да ги спре. И, изглежда, са прави. С техните необятни запаси от знания, с могъществото на разума си и с нашето разбиране на физическите закони и технически способности за тях и за нас сигурно няма да има никаква преграда, нищо невъзможно.

— А според мен Въпросът съвсем не е в това — каза Нанси. — какво става с теб, Брад? Отначало останах с впечатлението, че не смяташ Цветята за толкова лоши.