Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 124

— Автоматически.

— Благодаря ви, любезни човече. Точна тази дума се мъчил да произнесе. Те автоматически се взривяват.

Настъпи неловка тишина. Знаех, че журналистите се чудят дали не ги мамят. Дали не са се хванали на въдицата на някой ловък мошеник, облечен в тази идиотска жилетка.

— Ние вече притежава механизъм, който показва всички места на струпани запаси — небрежно отбеляза Смит.

— Дяволите да ме вземат! — силно извика някой с прегракнал от вълнение глас. — Летящата машина на времето!

И те се втурнаха презглава към колите си, паркирани на пътя. Без да ни кажат довиждане, без да ни кажат нито дума: бързаха да съобщят новината на света.

„И това е всичко“ — с горчивина си помислих аз.

Сега чуждоземците можеха да стъпят на Земята, когато и по какъвто начин поискат, с пълното одобрение и възторг на човечеството. Те не биха намерили по-сполучлив начин да постигнат своето — никакви доводи, никакви мотиви, никакви примамки не биха им донесли по-бърз и сигурен успех. Това единствено условие ще предизвика бурен възторг в целия свят. Милиони хора ще се вдигнат и ще искат от правителствата си незабавно да се съгласят, но някой няма дори за миг да се вслушат в трезви, разумни съвети.

Всяко истинско споразумение между чуждоземците и нас непременно трябва да се изгради на реална основа, да има някакво равновесие и възможност за контрол и проверка. Всяка страна трябва да даде своя принос и да знае, че ако по един или друг начин наруши някое от условията на споразумението, тя неминуемо ще понесе определено наказание. А сега край на всякакво равновесие, край на всякакъв контрол, пътят на чуждоземците е открит. Предложиха онова единствено нещо, което хората жадуват или поне вярват, че жадуват повече от всичко на света. И сега те ще го поискат и нищо не може да ги спре.

А всичко това е измама. С измама ме накараха да пренеса машината на времето, поставиха ме в такова положение, че бях принуден да им поискам помощ — и помощта пристигна, или поне част от нея, в лицето на този господин Смит. И неговото съобщение за единственото условия на чуждоземците е също почти сто на сто измама. Като всички измами по света. Хора или някакви други странни същества — все едно. Когато непременно трябва да постигнеш нещо, отиваш и си го вземаш независимо по какъв начин, с правда или неправда — няма значение, всички средства са добри.

Не можем да се мерим с тях, ще ни победят. През цялото време те ни надхитряха, а сега съвсем изтървахме положението от ръцете си и Земята е победена.

Смит учудено гледаше след бягащите журналисти.

— Какво става? — попита той.

Като че ли не знае! Ох, как бих му извил врата!

— Хайде — казах аз. — Ще ви заведа в общината. Вашият приятел е там и лекува хората.

— Но защо така бяга? Защо бяга? Каква причина?

— Какво ме питате — отговорих аз. — Нали току-що нанесохте големия удар!

23.

Прибрах се вкъщи и заварих Нанси. Тя ме чакаше, седнала на стълбите пред верандата, сгушена, свита, сама срещу целия свят. Видях я отдалече и забързах; никога в живота си не бях й се радвал така. В мен изведнъж избухнаха и радост, и смирение, и такава безкрайна, непозната досега нежност, че едва не се задавих от вълнение.