Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 123

— Освен общото предложение, което изказахте преди малко, не са ли ви известни някакви други конкретни условия?

— Не. Може и да има някакви конкретни условия, но на мен те не са ми известни.

— Обаче сега вие имате… нека го наречем, съветник. Може ли да зададем някой и друг въпрос на този ваш господин Смит?

— Въпрос? — трепна Смит. — Приема ваш въпрос.

Той явно се зарадва, че най-после му обърнаха внимание. Подадох му микрофона не без безпокойство.

— Говорете право в това нещо — казах му аз.

— Знам. Наблюдавал вас — отговори той.

— Вие отлично владеете нашия език — каза кореспондентът на „Уошингтън поуст“.

— Не съвсем. Механизмът ме научил.

— Можете ли да добавите нещо относно конкретните условия?

— Не разбира — каза Смит.

— Съществуват ли някакви условия, на които вие и народите на всички останали светове особено да държите, преди да постигнем споразумение?

— Само едно — каза Смит.

— И какво е то?

— Ще ви обясни — каза Смит. — У вас има едно явление, което вие нарича война. Много лошо, разбира се, но може да се оправи. Рано или късно народи излиза от детство и престава играе на война.

Той замълча и огледа множеството; журналистите мълчаливо чакаха.

— Да — обади се някой, — войната е нещо много лошо, но какво?…

— Сега ще ви обясни — каза Смит. — Вие има много запаси от радиоактивен… не може да намери дума…

— Радиоактивни вещества — любезно подсказа някой.

— Правилно. Радиоактивни. Имате много от тях. Така било веднъж и в един друг свят. Когато ние пристигнали, нищо не останало. Нищо живо. Много тъжно. Всичко, което диша, изтрито от земята. Ние отново заселили живот там, но толкова печално, като помислиш. Така че ние настоява: всички радиоактивни материали да се разпръсне на много и далечни места и в малки количества.

— Един момент — извика някой от кореспондентите. — Вие искате да разпръснем радиоактивния материал. Доколкото разбирам, искате да кажета да разсредоточим запасите, да обезвредим бомбите и да пазим само нищожни количества на едно място. Така че да няма достатъчно за една бомба, нали?

— Отлично ме разбрал — каза Смит.

— А откъде ще разберете вие, че радиоактивните материали са действително разсредоточени? Може някое правителство да каже, че е изпълнило условията ви, а всъщност да не е. Как ще разберете? Как ще проверите дали е истина?

— Ние наблюдава — рече Смит.

— Притежавате способ да откривате запаси от радиоактивни вещества?

— Точно така — потвърди Смит.

— Добре тогава, а ако знаете… да речем, разберете, че са останали големи неразсредоточени количества радиоактивни материали… Как ще постъпите тогава?

— Ние ги хвърли във въздуха — отговори Смит. — Ние ги взриви.

— Но…

— Ние определим срок. До този и този ден всички количества вещества разпръснат. Ден идва, а някъде все още големи запаси, тогава те авто… авто…