Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 121

— Брад — избика той, — търсят те от Външното министерство.

Не телефона беше Нюкуум.

— Аз сега се намирам в Елмор — каза той със сухия си отсечен глас. — Предадохме накратко вашия разказ на представителите на печата. Но сега те искат лично да говорят с вас, да ви видят.

— Нямам нищо против — отговорих. — Само трябва да дойдат при преградата…

— Аз пък съм против — каза Нюкуум с досада, — но те са така ужасно настойчиви, че просто няма как да откажа. Принуден съм да се съглася. Разчитам на вашата дискретност.

— Ще направя каквото мога — отговорих аз.

— Добре — каза той. — И без това не мога да ги спра. След два часа. На същото място, където се срещнахме.

— Разбрано. Надявам се, че мога да взема един приятел със себе си.

— Да, разбира се — отговори Нюкуум. — И, за бога, внимавайте.

22.

С понятието пресконференция Смит се справи много бързо. По пътя за преградата, където щяха да ни чакат журналистите, аз му обясних в какво се състои работата.

— Значи всички тези хора предавачи — каза той, за да се увери, че правилно е схванал. — Ние им казва нещо, те го казва на други хора. Превежда като мен.

— Горе-долу.

— Но ваш народ говори на един език. Механизмът учи мен само един език.

— Защото вие ще се нуждаете само от този език. Но хората на Земята говорят на много и различни езици. Впрочем журналистите не се занимават с това. Разбирате ли, всички хора не могат да чуят думите, които ще кажем ние. Затова журналистите разпространяват новината…

— Новината?

— Това, което ще кажем ние. Или което другите хора казват. Това, което се случва. Където стане и най-малкото събитие. Журналистите винаги са там и веднага съобщават. Информират целия свят за хода на събитията.

Смит едва не затанцува от възторг.

— Това прекрасно! — възкликна той.

— Какво толкова прекрасно виждате?

— Находчивост! — каза господин Смит. — Да се измисли всичко това! Така човек говори с всички хора. Всички знае за него. Всеки чува това, което той казва.

Ето я преградата; от другата страна на пътя се блъскаше доста внушителна група журналисти. Докато приближавахме, кинооператорите и фоторепортьорите снимаха без отдих.

Най-после стигнахме и веднага, от другата страна, десетки гласове започнаха да викат нещо, но един човек въдвори ред и ги накара да млъкнат. Тогава той се обърна към мен:

— Аз съм Джъдсън Барнс от Асошиейтед прес. А вие, предполагам, сте господин Картър.

— Да.

— А кой е господинът с вас?

— Казва се Смит — отговорих аз.

— Той май идва направо от карнавал? — заинтересува се някой.

— Не — отговорих, — той е хуманоид от един от съседните светове. Дошъл е да помага във воденето на преговорите.

— Здравей, господа — с безкрайно дружелюбие произнесе Смит.

От задните редове някой извика:

— Тук нищо не се чува.

— Ние имаме микрофон — каза Барнс, — ако нямате нищо против…

— Прехвърлете го — казах аз.

Той го прехвърли и аз го хванах във въздуха. Шнурът се проточи през преградата. От мястото си видях високоговорителите, поставени от едната страна на пътя.

— Сега вече можем да започнем — каза Барнс. — Ние, естествено, получихме информация от властите, така че няма нужда да повтаряте това, което сте казали на тях. Но има някои въпроси. И сигурно не са малко.