Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 119

Наведох се, целунах я и я прегърнах по-силно и в целия свят останахме само ние двамата. Изчезнаха и плененият, изолиран град, и ужасът от чуждото нашествие. Остана единственото важно нещо за мен: момичето, с което някога ходехме ръка за ръка из улиците и което не се срамуваше от това.

21.

Разпоредителят дойде същия ден — дребен съсухрен хуманоид, който приличаше на маймунка с живи, светещи очи. С него дойде още един, също хуманоид, но съвсем друг по външност — огромен, тромав, непохватен, намръщен и суров, с конска физиономия. Съвършена карикатура на преуспяващ дипломат. Мършавият беше метнал на себе си мръсно, безформено парче плат, което приличаше на роба и висеше на безброй гънки, високият носеше парцалив брич и нещо, наподобяващо жилетка с огромни джобове, натъпкани с най-различни неща.

Цялото население на Милвил се беше наредило на хълма зад моята къща; бяха се хванали на бас, че няма да дойде никаква помощ. Където минех, шепотът изведнъж секваше и настъпваше гробна тишина.

А след това се появиха тези двамата — те просто изникнаха насред градината.

Спуснах се по склона и тръгнах през градината към тях да ги посрещна. Те стояха и ме чакаха, а зад мен, на хълма, тълпата притаи дъх.

Когато ги наближих, великанът пристъпи да ме посрещне, сухичкият го последва.

— Аз говори отскоро ваш език — каза големият. — Ако не разбира, още веднъж ти пита.

— Много добре се справяте — казах му аз.

— Вие господин Картър?

— Да. А вие?

— Мое заглавие — каза той сериозно — за вас голяма безсмислица. Аз така решил, вие ме назовава господин Смит.

— Господин Смит, много се радваме да ви видим между нас — казах аз. — Вие сте разпоредителят, за когото ми говориха.

— Не. Той онзи другият. Но той няма. Той няма заглавие, което да ви кажа. Той не говори със звуци. Той чува и отговаря само с мозък. Той малко странен.

— Телепат — рекох аз.

— Да, само ти не ме разбира погрешно. Той голям ум. И много бърз. Разбира ли, ние от различни светове. Има много различни светове, много различни народи. Ние с радост приемаме и вас.

— Вас са би изпратили като преводач?

— Преводач? Не мога разбера. Аз уча ваши думи от механизма. Но много зает. Не разбира всички думи.

— Преводач, това значи вие да говорите вместо него. Той казва на вас, вие на нас.

— Да, разбира се. И също вие казвате на мен, аз на него. Но аз не само преводач. Аз дипломат, отлично подготвен.

— Моля?

— Да помага в преговори с ваш народ. С всички сили. Изглежда, обяснява много. Да оказва всякаква помощ, каквато необходима.

— Вие казвате, че има много различни светове и много различни народи. Това значи дълга, непрекъсната верига от светове и народи, така ли?

— Не всеки свят има народ — отговори той. — Някой няма нищо. Никаква форма на живот. Някои има живот, но няма разумни същества. Други имали някога разумни същества, но вече няма. — Той направи странен жест с ръка. — жалко какво става с разумен живот. Толкова крехък и къс.

— А разумните същества? Всички ли са хуманоиди?

Той се поколеба.

— Хуманоиди?

— Като нас. С две ръце, два крака, една глава…