Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 120

— Повечето хуманоиди — отговори той. — Повечето като теб и мен.

Сухичкият изведнъж нещо се обезпокои и задърпа събеседника ми за жилетката. Съществото, с което разговарях, извърна лице към другия и цяло се превърна в слух. След малко отново се обърна към мен.

— Той много разтревожен. Казва, всички тук хора болни. Смазан от съжаление към тях. Никога не виждал толкова ужасно болни.

— Но това не е вярно! — възкликнах аз. — Той греши, болните са в къщите си. Тези тук са всички здрави.

— Не може бъде — каза господин Смит. — Той ужасен от положение. Може вижда вътре в човека, вижда всичко лошо. Казва, който не болен сега, бъде много скоро; в някои от тях болест още спи, в други наслоения от предишни болести все още в тях.

— А той може ли да ни оправи?

— Не само да оправи. Пълен ремонт. Тялото стане съвсем ново.

Хиги се промъкваше към нас, а след него още неколцина. Повечето си останаха на хълма, по-далеч от всякакъв риск. Но лека-полека, онемели от изумление, сега езиците се разбързаха.

— Хиги, запознай се с господин Смит — казах аз.

— Ха, я виж, те имат имена също като нашите — учуди се Хиги.

Протегна ръка, за миг господин Смит го погледна с недоумение, но след това и той подаде своята и се ръкуваха.

— Другият не може да говори — обясних аз. — Той е телепат.

— Жалко — съчувствено произнесе Хиги. — А кой от двамата е докторът?

— Дребният — отговорих аз, — но още не се знае дали можем да го наречем доктор. Изглежда, че той поправя хората, те стават съвсем като нови.

— Всъщност лекарите това и трябва да правят, само че не винаги успяват — отбеляза Хиги.

— Тоя казва, че всички тук сме болни, и иска да ни поправи.

— Ами много хубаво — одобри Хиги. — Туй се казва обслужване. Можем да отворим клиника в общинския съвет.

— Но нали всъщност болните са докторът, Флойд и още няколко. Той дойде да лекува тях, а не нас.

— Добре, тогава първо да го заведем да излекува тях, а след това ще отворим клиниката. След като веднъж е дошъл, защо да не се възползуваме и ние от това?

— Ако се присъедините към всички нас — каза господин Смит, — ще можете се ползува от услуги на такива като него винаги когато има нужда.

— За какво присъединяване говори? — попита ме Хиги.

— Иска да каже, ако пуснем пришълците на Земята и ако се присъединим към другите светове, които Цветята са свързали — обясних аз.

— Хм, в това има известен смисъл — рече Хиги. — Предполагам, че няма да вземе нищо за услугите.

— Какво да вземе? — попита Смит.

— Ами пари, хонорар, такса… — каза Хиги.

— Това думи, които не говори нищо на мен — рече Смит. — Но трябва работим бързо; моят приятел има ходи други места. Той и колеги негови обикаля много светове.

— Значи те са лекари и за други светове? — попитах аз.

— Съвсем точно ме разбрал.

— Тъй като нямаме време за губене, нека започнем работа — каза Хиги. — Бихте ли дошли вие двамата с мен?

— С голяма готовност — извика Смит и двамата последваха Хиги нагоре по хълма, а след това продължиха по улицата. Аз тръгнах бавно след тях, но изведнъж от задната врата на къщата ми изхвръкна Джо Евънс.