Читать «Полетът на щъркелите» онлайн - страница 101

— Имам някои доказателства. След срещата ни пътувах по света и обиколих местата, където е пребивавал Макс Бьом. Така открих при какви обстоятелства е извършена трансплантацията.

— Къде и как?

— В Централна Африка, през 77-ма. Присадили са на Бьом сърцето на сина му. Убит за тази цел.

— Господи… сериозно ли говорите?

— Спомнете си, докторе, изключителната съвместимост между организма на приемника и присадения орган. Спомнете си титановата капсула — хирургът се е „подписал“, за да държи Макс Бьом в ръцете си.

Катрин Варел запали нова цигара. Хладнокръвието не я напускаше.

— Познавате ли този човек?

— Не. Но той продължава да оперира някъде по света. По причини, които не са ми известни, вече е откраднал и продължава да краде сърца на живи същества. Разполага с неограничени средства.

— Търговия с органи?

— Не знам. Интуицията ми подсказва, че става дума за нещо друго. Човекът е луд. И невероятно жесток.

— Какво искате да кажете?

— Той оперира жертвите си, без да ги приспива.

Лекарката наведе глава и запрехвърля цигарата си от едната ръка в другата. После извади бележник и прошепна:

— Какво… какво мога да направя за вас?

— През август 1977-ма въпросният хирург е работил на границата между Конго и Централноафриканската република. Разполагал е с нещо като диспансер в екваториалната гора. Мисля, че вече се е криел, но присъствието му няма как да не е оставило следи. Имал е нужда от материали, лекарства… Сигурен съм, че можете да го откриете. Още веднъж ви казвам — става дума за голям експерт. За човек, успял да присади сърце в джунглата по време, когато, както сама казахте, успехите в тази област не са били големи.

Катрин Варел записваше всяка моя дума.

— Какъв е по произход?

— Говори френски.

— Знаете ли кога се е установил в Африка?

— Не.

— Смятате ли, че още е там?

— Не.

— Имате ли някакво предположение за сегашното му местонахождение?

— Мисля, че е сътрудник на „Единен свят“.

— Хуманитарната организация?

— Мисля, че използва структурите й, за да провежда пъклените си опити. Доктор Варел, уверявам ви, че говоря истината. Всеки изминал ден носи нов кошмар. Човекът продължава, разбирате ли? Може би в този момент измъчва невинно дете някъде по света.

Варел сърдито отговори:

— Не прекалявайте. Ще се обадя тук-там. Надявам се да получа информация до довечера, най-късно до утре. Но нищо не ви обещавам.

— Ще можете ли да получите списъка на лекарите от „Единен свят“?

— Няма да е лесно. „Единен свят“ е много затворена организация. Но ще опитам.

— Действайте бързо, докторе.

Варел втренчено ме загледа с черните си очи. Отвърнах на погледа й. Знаех, че няма да се обади в полицията.

47

Върнах се в Париж към двайсет и два часа. Нямах никакъв отговор нито от посолствата, нито от съдилищата, нито пък съобщение от д-р Варел. Само Джуров ми бе изпратил доклада от аутопсията на Райко. Взех горещ душ и си приготвих бъркани яйца със сьомга и картофи. След това си запарих руски чай и си легнах с глока под ръка и с надеждата, че сънят ще ме споходи бързо. Към двайсет и един и трийсет се обади Катрин Варел.