Читать «Полетът на щъркелите» онлайн - страница 103

Когато затворих вратата след себе си, усещах силен прилив на адреналин.

48

В девет часа поех по северната магистрала, посока Брюксел, и към обяд бях в белгийската столица. Лесно открих посолството. Беше сграда с модерна архитектура — сив бетон и правоъгълни балкони. Ицхак Делтер ме чакаше във фоайето.

Приличаше на гласа си — бе истински великан, висок метър и деветдесет и явно не се чувстваше комфортно в безупречния си костюм. Едро лице, агресивна челюст, късо подстригани руси коси — човек би го взел по-скоро за цивилно облечен военен, отколкото за обигран адвокат. Толкова по-добре. Предпочитах да си имам работа с човек на действието.

След рутинната проверка Делтер ме въведе в малък кабинет с безлична мебелировка. Покани ме да седна, но аз отказах. Поговорихме няколко минути, изправени един срещу друг. Адвокатът стърчеше над мен с цяла глава, но аз се чувствах сигурен в себе си. Делтер ме уведоми, че ми е издействал разрешение да посетя Сара Габор. На свой ред му съобщих, че разполагам с данни, с които бих могъл да хвърля светлина върху случая и да отхвърля обвиненията за съучастничество на младата жена с трафикантите.

Делтер скептично ме изгледа и се опита да измъкне от мен информация преди срещата ми със Сара. Когато му отказах, той нервно стисна юмруци, но бързо се отпусна и изрече с дълбокия си глас:

— Не сте лесен, Антиош. Да вървим. Колата ми е долу. Имаме среща в 14 часа в затвора.

По пътя Делтер открито ме попита дали съм любовник на Сара. Избягнах въпроса. Попита ме и дали съм евреин. Явно бе обсебен от тази мисъл. Казах, че не. Не ми зададе повече въпроси. Обясни ми, че Сара Габор отказва да говори дори и с него, адвоката й. И че когато научила, че идвам в Брюксел, изразила желание да ме види.

— Пристигнахме — каза Делтер, спирайки пред голяма сграда с врата, оградена от гранитни колони, пред която пазеха две въоръжени с автомати жени. Над главите им се виждаше гравиран в камъка надпис: „Женски съд“.

Съобщиха за нас и след минута се появи директорката на затвора, която се представи като Одет Вилесен и ме предупреди, взирайки се в мен с изпълнени с подозрителност птичи очи:

— Сара Габор пожела да ви види. Тя е трудна затворничка, господин Антиош. Не искам допълнителни усложнения.

Залата за свиждания беше обширна, мрачна и мръсна. Бе разделена на две по дължина от остъклена преграда. Одет Вилесен се обърна към мен.

— Правим изключение за вас, господин Антиош. Пак ви казвам. Сара Габор е опасна жена. Внимавайте.

49

Сара бе късо подстригана и изглеждаше бледа на неоновата светлина. Но по прекрасните очи разпознах моята красива и упорита дивачка от кибуца със щъркелите. Тя вдигна телефонната слушалка и каза:

— Не изглеждаш добре, Луи.

— Прекрасна си, Сара.

— От какво ти е този белег на лицето?

— Спомен от Израел.

Сара сви рамене.