Читать «Полетът на щъркелите» онлайн - страница 100

Продиктувах му номерата на личните ми телефон и факс, после продължих:

— Вижте, Джуров. Има един хирург, който краде сърца. Лично присъствах на аутопсията на момиченце, чието тяло не се различаваше от тялото на Райко. Човекът, за когото ви говоря, е чудовище, див звяр, но в действията му има скрита логика, разбирате ли?

— Знаете ли му името?

— Не. Но вие бяхте прав — той е изключителен професионалист.

— От каква националност е?

— Може би френска. Във всеки случай говори френски без акцент.

Джуджето сякаш размишляваше. После попита:

— Какво смятате да правите?

— Да продължа да търся. Всеки момент очаквам нова информация.

— Обадихте ли се в полицията?

— Още не.

— Антиош, искам да ви попитам нещо.

— Питайте.

По линията имаше смущения. Джуджето заговори по-силно.

— Когато ме посетихте в София, ви казах, че лицето ви ми напомня някого. Дълго мислих на кого и реших, че на един лекар, с когото се запознах в Париж. Имате ли лекар в семейството?

— Баща ми беше лекар.

— И се казва Антиош?

— Разбира се. Джуров, нямам много време. Сърцето ми се бе качило в гърлото. За пореден път споменаването на баща ми предизвикваше у мен някакъв глух страх.

Джуджето продължи:

— В Париж ли е работил през шейсетте години?

— Не. Баща ми винаги е работил в Африка.

— Жив ли е още? Жив ли е баща ви?

— Загина в пожар в последния ден на 65-а. Майка ми също. Брат ми също. Всички са мъртви. И тримата.

— В този пожар ли изгорихте ръцете си?

Тряснах слушалката. Не разбирах въпросите на джуджето. Как би могъл да се срещне с баща ми в Париж? Джуров беше следвал във факултета на улица Сен-Пер, но през шейсетте години трябва да е бил още дете.

Единайсет и половина. Взех такси и отидох на летището.

В Лозана наех кола и тръгнах към Монтрьо. Мъчеше ме безпокойство, породено от въпросите на Джуров. А и бях объркан от сложната ситуация, в която се намирах, тревожеше ме усещането, че трябва да действам бързо.

Доктор Варел ме очакваше в клиниката с цигара в ръка. Започнах без предисловия:

— Докторе, след смъртта на Макс Бьом сте оказали съдействие на инспектор Дюмаз.

— Точно така.

— Аз също съм работил с инспектора. И сега ми трябва информация.

— Но вие не сте от полицията.

— Макс Бьом ми беше приятел. Разследвам миналото му.

— Защо не ми се обади самият инспектор?

— Ерве Дюмаз е мъртъв, докторе. Застрелян при обстоятелства, свързани със смъртта на Бьом.

— Какви ги говорите?

— Вижте в днешните вестници, докторе. Все още пишат за това.

Катрин Варел помълча, после попита:

— Вие каква роля играете в тази история?

— Аз действам сам. Рано или късно полицията ще тръгне по моя път. Ще ми помогнете ли?

— Какво искате да знаете?

— Сигурно си спомняте, че на Макс Бьом му бе правена сърдечна трансплантация. Но не открихте къде е правена операцията. Нито от кого.

— Така беше.

— Мисля, че съм попаднал на следите на хирурга. Личността му е изумителна. Бих казал дори, ужасяваща.

— В какъв смисъл?

— Този човек е виртуозен сърдечен хирург. Но заедно с това е опасен престъпник.

— Вижте, господин Антиош. Не знам защо ви слушам. Имате ли доказателства за това, което твърдите?