Читать «Полетът на щъркелите» онлайн - страница 99

46

Прекарах сутринта в телефонни разговори. Обаждах се на справки, в посолства, съдилища. После изпратих няколко факса, за да получа разрешение да посетя Сара в женския затвор в предградията на Брюксел. Към обяд бях направил всички необходими постъпки, като на няколко пъти намекнах, че разполагам с важна информация, която може да хвърли светлина върху случая. Залагах на едро: или щяха да ме вземат на сериозно и последствията от решението ми вече нямаше да ми принадлежат, или щяха да ме помислят за луд и нямаше да постигна нищо.

В единайсет часа още веднъж се обадих на международните справки. Секунди по-късно набрах дванайсетте цифри на болницата в Монтрьо, където бе аутопсиран Макс Бьом, и поисках да говоря с д-р Катрин Варел. След минута чух енергичното й „Ало“.

— Луи Антиош на телефона, доктор Варел. Може би си спомняте за мен?

— Не — отвърна жената.

— Срещнахме се преди малко повече от месец във вашата клиника. Аз съм човекът, открил тялото на Макс Бьом.

— А да. Орнитологът.

Не разбрах дали имаше предвид мен или Бьом.

— Именно. Доктор Варел, имам нужда от някои сведения, свързани с тази смърт.

Чух металното щракане на запалка.

— Слушам ви. Стига да мога да ви помогна…

Готвех се да започна, когато си казах, че думите ми ще й се сторят напълно нелепи.

— Не мога да ви обясня по телефона. Трябва да ви видя възможно най-скоро.

Катрин Варел беше хладнокръвна жена. Тя отговори, без да се колебае:

— Елате следобед, ако можете. Около обяд има самолет от Орли за Лозана. Ще ви чакам в клиниката в три часа.

— Ще дойда. Благодаря, докторе.

Преди да тръгна, набрах номера на д-р Джуров в София. След седемнайсет иззвънявания чух сънливия му глас.

— Ало?

— Докторе, Луи Антиош се обажда, човекът с щъркелите.

След миг мълчание Джуров каза:

— Антиош? Много мислих за вас след срещата ни. Все още ли разследвате смъртта на Райко?

— Повече от всякога. И мисля, че открих убиеца му.

— Открили сте…

— Да. Поне следата му. Убийството на Райко е дело на хора, създали съвършено организирана система, чиято същност все още ми убягва. Но съм сигурен в едно: мрежата се разпростира по цялата планета. Други подобни престъпления са били извършени в други страни. За да спра това клане, имам нужда от помощта ви.

— Слушам ви.

— Необходима ми е групата HLA на Райко.

— Нищо по-лесно. Все още пазя доклада от аутопсията. Един момент.

Чух го да отваря чекмедже и да разлиства доклада.

— Ето. Според международния код става дума за типа HLA AW_19,3 — B_37,5.

Същата група като на Гомун. Подобно съвпадение не можеше да е случайно.

— Рядка ли е тази група или има някакви по-особени характеристики?

— Нямам представа. Това не е по моята специалност. А и съществуват безкрайно много тъканни групи и…

— Имате ли достъп до факс?

— Да.

— Можете ли да ми изпратите още днес по факса доклада от аутопсията?

— Разбира се. Какво става всъщност?

— Запишете си първо координатите ми, докторе.