Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 59

— Не съм — продължаваше да се усмихва Майлс. — Но щеше да е много интересно, ако наистина бях такъв… Представяте ли си да ви натоваря заедно с оръжието, а някъде по средата на пътя да ви изхвърля от кораба и да ви пратя на малка разходка, а? Разбирам вашата предпазливост…

— За какво оръжие говорите? — попита Даум, опитвайки се безуспешно да възвърне вида си на обикновен търговец…

— Какво оръжие? — прошепна Мейхю и извърна очи към Майлс.

— Добре де, имах предвид вашите плугове и редосеялки — великодушно се съгласи Майлс. — Предлагам да прекратим тази игра и да се залавяме за работа. Ако искате вярвайте, но и аз съм земеделец, дори съвсем наскоро обявих за продан един плодорен парцел на Бараяр… От което следва, че и двамата сме професионалисти и няма защо да си губим времето.

Очите на Мейхю се изблещиха от изненада. Майлс се размърда, уж да се настани по-удобно, върхът на обувката му потъна в глезена на пилота. Мислено си отбеляза следващия път да го събуди по-рано и да го инструктира далеч по-подробно. Макар че събуждането на тоя тип очевидно няма да е лесна работа — сутринта имаше чувството, че се опитва да съживи мъртвец…

— Вие сте професионален наемник, така ли? — изви вежди Даум.

— Ами… — Много му се искаше да се представи като професионален капитан на междупланетен кораб, но не беше сигурен дали това ще се хареса на фелицианеца. — Вие как мислите, майор Даум?

Ботари за момент спря да диша, а Мейхю смаяно се облещи.

— Значи това си имал предвид вчера, а? — промърмори той. — Набирал си наемници…

Майлс, който не беше имал предвид нищо такова при вчерашното си представяне, хладно извърна глава:

— Разбира се, надявах се, че ти е било ясно от самото начало…

Даум спря изпълнен с подозрение поглед върху Мейхю, после го премести на Ботари. Сержантът беше заел стойка „свободно“, лицето му бе забележително с пълната си безизразност.

— По дяволите! — промърмори под нос фелицианецът. — След като пелианците могат да си позволят галактически наемници, защо да не си ги позволим и ние? — Вдигна глава по посока на Майлс и попита: — С колко бойци разполагате? Колко кораба притежавате?

Ами сега, объркано се запита Майлс, въздъхна и поклати глава:

— Майор Даум, аз нямах намерение да ви подвеждам… — С ъгълчето на окото си забеляза облекчителната въздишка на Ботари и побърза да продължи: — В момента… В момента съм откъснат от своята част, хората ми изпълняват друг договор. Намирам се на колонията Бета по причини от… хм… медицинско естество… Екипажът ми е тук, пред вас… Можем да ви отделим само един транспортен кораб, при условие че действаме абсолютно независимо, разбира се… — Моля те издишвай въздуха, сержант! Хайде, издишвай! — Офертата ви ни се стори интересна от тактическа гледна точка и затова се свързахме с вас…

— Разбирам — бавно кимна Даум. — Какъв чин имате?

Майлс замалко не се провъзгласи за адмирал, но навреме стисна устни. Какъв да бъда, развълнувано се запита той. Капитан? Волнонаемен?

— Вижте, нека засега си остана господин Нейсмит — хладно предложи той. — Стотник без своите сто подчинени в крайна сметка не означава нищо, нали? В момента трябва да боравим с това, което е пред нас…