Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 41

— Аха — промърмори той.

Майлс бе искрено изненадан от игления имплодер.

— Как успяхте да го прекарате през бетианската митница? — попита с уважение той. — Аз самият никога не съм успявал да ги надхитря…

Мейхю се втренчи в кутията, сякаш за пръв път я виждаше.

— Преди време го купих на Джаксън Хол — промърмори. — Изобщо не съм го свалял от кораба… Предполагам, че веднага щяха да го конфискуват… Там долу конфискуват всичко… — От гърдите му се откърти дълбока въздишка.

Майлс се плъзна в кабината, увисна неподвижно във въздуха и кръстоса крака. Надяваше се, че в тази поза няма да предизвика подозренията на пилота и ще го предразположи към разговор.

— Как попаднахте в тази ситуация? — попита той и леко кимна с глава. Имаше предвид както бъркотията в кабината, така и безизходицата, в която беше изпаднал пилота.

— Лош късмет — сви рамене Мейхю. — Винаги съм имал лош късмет. Всичко започна с онзи инцидент на РГ-8… Проклетите амфорни тръби се спукаха, балансиращите чували се намокриха и всичко отиде по дяволите! Издуха се толкова бързо, че корпусът се пропука… Цялата отговорност стовариха на моята глава, шефът на карго-службата там долу дори не получи мъмрене! Само защото откриха пиене на борда… Сякаш моето пиене е виновно за шибаната им небрежност! — Подсмръкна, избърса с ръкав зачервеното си лице, имаше вид на човек, който всеки момент ще се разридае… Това е много обезпокоително, помисли си Майлс. Особено когато се наблюдава у човек, наближаващ четиридесетте. Но Мейхю се овладя и надигна бутилката. Поколеба се за миг, после, с някакъв остатък от любезност, я подаде на Майлс.

Младежът я пое с любезна усмивка. Дали да не се възползвам от шанса и да я излея, запита се той. Това беше единствения начин да извади Мейхю от етанолното опиянение, но в него се криеха и доста опасности. В условията на пълна безтегловност едва ли ще може да събере капките от съмнителната течност, които несъмнено ще се пръснат из цялата кабина. Още по-малко вероятно е да извърши операцията така, че да изглежда чиста случайност. Замислен върху въпроса, той механично отпи от бутилката.

Задави се, замалко наистина не изпусна пластмасовия съд. Течността беше гъста и сладка, с аромат на билки. Изключително силна, с най-малко 60% чист етанол. Но какво беше другото? Хранопроводът му пламна, имаше чувството, че се превръща в жива диаграма на храносмилателната система, с различно оцветени органи… Съвзе се, почтително избърса гърлото с ръкава си, после върна бутилката на собственика й, който побърза да я тикне под мишницата си.

— Благодаря… — Вкара максимално количество въздух в пламналите си вътрешности и попита: — Какво възнамерявате да правите? Какви са вашите искания?

— Искания ли? — лениво се учуди Мейхю. — Нямам никакви искания… Просто няма да позволя на онзи канибал Калун да унищожи кораба ми! — Спусъкът на игления имплодер застрашително помръдна в скута му. — Бил ли си някога червен? — рязко вдигна глава той.

Майлс имаше съвсем смътна представа за политическите партии на древната Земя.