Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 39

— Кой, по дяволите, сте вие? — изръмжа ръководителят на ремонтния екип и вероятно изрази мнението на всички останали.

Майлс сдържано се поклони:

— Лорд Майлс Воркосиган от Бараяр, на вашите услуги. А това е моята сътрудничка госпожица Ботари. Без да искам чух част от вашия разговор и имам чувството, че мога да разреша проблема ви, стига да е удобно… — По-скоро усети, отколкото видя как Елена учудено вдига вежди от новата си титла.

— Виж какво, момче… — започна летищната администраторка, но изведнъж млъкна, парализирана от пронизващия поглед, който й хвърли изпод вежди Майлс. Този поглед беше на стар и препатил боец, заимстван по наистина съвършен начин от великия генерал Пьотр Воркосиган. — Моля за извинение, сър — добави след секунда жената, очевидно впечатлена. — Но какво общо имате вие с пилота Мейхю?

— Имам задачата да уредя с него един стар дълг — вирна брадичка Майлс. Стар ли, помръдна палав въпрос в съзнанието му. Възрастта му едва ли надминава десетина секунди…

— Какво? — учудено вдигна вежди униформеният пилот. — Искате да кажете, че някой дължи пари НА АРД?!

— Не става въпрос за пари — хладно отвърна Майлс и го изгледа с такова отвращение, сякаш сам никога не беше се докосвал до презрения метал. — Имах предвид дълг на честта.

Служителката от летището изглеждаше доста впечатлена, а пилотът — откровено доволен. Полицайката беше подозрителна, далеч по-подозрителен бе шефът на ремонтния екип.

— Мен какво ме засяга това? — директно попита той.

— Мога да го убедя да напусне кораба — авторитетно отвърна Майлс. — Разбира се, ако ми предоставите техническата възможност да се срещна с него лице в лице.

Елена едва не се задави, но той я успокои с кос, почти незабележим поглед.

Четиримата бетианци се спогледаха, сякаш всеки от тях искаше да прехвърли отговорността на съседа си. Пилотът беше този, който изрази общото мнение.

— Какво толкова, по дяволите? — изръмжа той. — Някой да има по-добра идея?

* * *

Седнал на командния пулт на служебната совалка, сивокосият пилот отново натисна бутона за свръзка на радиоконзолата си.

— Ард? Говори Ван. Обади се! Водя ти човек, който иска да поговорите. Ще се качи на борда. Нали нямат нищо против, Ард? Нали няма да вършиш глупости?

Отговори му тишина.

— Дали ви чува? — попита Майлс.

— Радиоконзолата му е включена. Но дали е намалил звука, дали е буден, или жив?… Никой не може да каже…

— Жив съм! — изръмжа груб мъжки глас от репродуктора и двамата стреснато подскочиха. В този тип летателни апарати нямаше видеовръзка. — Но ако направиш опит да дойдеш на борда, ти няма да си жив! Чуваш ли ме, Ван? Чуваш ли ме, мръсно копеле?

— Няма и да се опитам — отвърна с въздишка пилотът. — Ще дойде само господин… хм… лорд Воркосиган.

Настъпи мрачна тишина, нарушавана единствено от пропукването на статичното електричество в репродуктора.

— Той не работи за онзи кръвопиец Калун, нали? — попита след известно време гласът, в тона му прозвуча нескрито подозрение.