Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 38

— Всички пилоти са откачени! — промърмори полицайката. — Така става, когато ти ровят из мозъка…

Майлс безсрамно подслушваше, на лицето му се изписа силна възбуда. Човекът, за когото ставаше въпрос, очевидно беше техен добър познат, подхванал една обречена игра. Пилот на кораб с топлинно ускорение, в главата на когото е имплантиран един от онези стари биопревключватели, които на Бараяр отдавна са забранени. Барикадирал се е на кораба си и пречи на демонтажниците да започнат работа. Как ли го прави, запита се Майлс.

— Знаеш ли какво ще стане с нас, ако изпълни заплахата си? — попита полетната администраторка. — В продължение на седмици коридорите за излитане ще бъдат задръстени от отломки, а това означава пълна блокада на полетите по вътрешна орбита! Ще се наложи закриване на летището и основно почистване. Само не си въобразявайте, че с това ще се захване моя отдел! Ще направя всичко възможно, ако се наложи ще стигна до съд, но сметката ще бъде платена от вашата компания!

Шефът на демонтажниците видимо пребледня, после започна да почервенява.

— Не забравяй, че именно твоят отдел издаде разрешителното на тоя откачен! — изръмжа гневно той. — Иначе едва ли щеше да се добере до кораба ми!

— Каза, че има да си прибира лични вещи — защити се администраторката. — Откъде да знаем, че е намислил подобни неща?

Майлс направи опит да си представи самотния мъж там горе, изоставен от всички, последния оцелял от една продължителна обсада… Ръката му несъзнателно се сви в юмрук, в главата му се появи разказа за прадядо му — великият генерал граф Селиг Воркосиган, успял да разкъса обсадата на имението Воркосиган с шепа предани мъже и гениална стратегия.

— Елена! — напрегнато прошепна той. — Върви след мен и не казвай нищо!

— Какво? — стреснато го изгледа тя.

— О, госпожице Ботари — извика високо той. — Радвам се, че сте тук. — Сякаш току-що беше пристигнал и се радваше на факта, че някой го е посрещнал. Направи й знак да стане и се насочи към групичката бетианци.

Отлично знаеше, че хората, които не го познават, изпитват затруднение при определяне на възрастта му. Невисокият му ръст ги караше да го вземат за непълнолетен, но при по-внимателно взиране неизбежно стигаха до противоположното заключение. За това допринасяше гъстата четина по бузите му, която никога не изглеждаше гладко избръсната, но най-вече очите му — опознали болката и отдавна свикнали с нея. Преди доста време беше открил, че може да изглежда младеж или зрял мъж с лека промяна в поведението си, за това несъмнено допринасяше наследството на десет поколения смели и непреклонни бойци. На лицето му кацна сдържана усмивка.

— Добър ден, дами и господа — поздрави групичката той, отвърнаха му четири озадачени в различна степен погледи. Светските му маниери понесоха доста силен удар, но все пак удържаха. — Мисля, че ми трябва тъкмо някой от вас… Казаха ми, че можете да ме свържете с пилот на име Ард Мейхю…