Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 29

— Дръж се по-далеч от онези червени топчета — посъветва го нисък, приятелски глас. — Мисля, че са някакви морски водорасли… Майка ти пак ли е пощуряла по диетите?

Майлс вдигна глава и погледна откритото, дразнещо красиво лице на втория си братовчед Иван Ворпатрил. В ръката му имаше същата кърпа, препълнена почти догоре. Очите му бяха леко зачервени. Безупречната кройка на новата му кадетска униформа се нарушаваше от лека издутина.

— Нима вече имаш разрешение да носиш оръжие? — смаяно прошепна Майлс и кимна по посока на издутината.

— Не, разбира се — промърмори Иван, огледа се, вероятно за лейди Ворпатрил, после разтвори полите на куртката си. — Бутилка от най-хубавото вино на баща ти! Измъкнах го от един прислужник миг преди да го разлее по чашите на тези досадници… Я кажи, можеш ли да ми станеш гид из тоя мавзолей и да ми намериш някое спокойно кътче? Охраната не позволява на никой да се качва на горните етажи без придружител. Виното е отлично, храната също, ако не броим гадните червени топчета. Но компанията е ужасна!

Майлс кимна в знак на съгласие, макар че вътрешно беше склонен да причисли и Иван към ужасната компания.

— Хубаво — рече. — Само иди да намериш още една бутилка вино… — Прецени, че две бутилки ще бъдат достатъчни, за да може да го изтърпи. — Ще те пусна в моята спалня, и без това мислех да се качвам… Чакам те при асансьора.

* * *

Майлс се изпъна на леглото и протегна крака, а Иван разположи сандвичите на масичката и отвори първата бутилка.

Щедро разля една трета от нея във високите чаши, взети от банята, придърпа едната към себе си, а другата подаде на недъгавия си братовчед.

— Видях как стария Ботари те отнася оня ден — промърмори той и кимна към осакатените крака на Майлс. После вдигна чашата и отпи една юнашка глътка. Дядо сигурно щеше да се задави, ако можеше да види как се отнасят със специалното му вино, помисли си Майлс. Сам отпи далеч по-скромна глътка, повече от уважение към призрака на стария граф, който вероятно витаеше над главите им, отколкото като познавач. Защото твърдението на стареца, че Майлс едва ли ще направи разлика между добро вино и престояла от миналия вторник вода за пране, не беше много далеч от истината… — Жалко за теб — жизнерадостно добави Иван. — Макар че, ако питаш мен, ти извади голям късмет…

— Така ли? — промърмори Майлс и заби зъби в мекия сандвич.

— Точно така, по дяволите! Утре подготовката започва.

— Чух за това…

— Което означава, че най-късно в полунощ аз трябва да се явя в казармата. Мислех да прекарам по-весело последната си свободна вечер, но бях принуден да се забия тук. Майка ми, знаеш… Но утре даваме неофициална клетва за вярност на императора и Господ ми е свидетел, че повече няма да търпя да ме третират като хлапак! — Замълча да преглътне хапката си и продължи: — Рано сутринта, още по тъмно, аз ще тичам като шантав в дъжда, докато ти ще си спинкаш на топло и няма да ти пука от нищо… Представяш ли си?