Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 28

— За съжаление Вордрозда не е единственият, който без колебание би корумпирал момчето по отношение на всичко, до което се докосват мръсните му лапи — направи гримаса графинята. — Няма значение дали става въпрос за политика, морал или нещо друго — убеден ли е, че ще има някаква изгода, нищо няма да го спре. Нито мисли за благото на Бараяр, нито за самия Грегър… — В тези думи Майлс лесно откри влиянието на единствения й политически съветник — баща му. — Не зная защо тези хора не желаят да гласуват конституцията. Нима е възможно една междузвездна сила да се управлява с устни заповеди? — Това вече беше мнение, родило се въз основа на възгледите в родината й — далечната Бета.

— Татко е на власт толкова отдавна, че могат да го отстранят само с торпедо — поклати глава Майлс.

— И това са опитвали — замислено отбеляза графиня Воркосиган. — Според мен вече е време да помисли за оставка. Досега сме имали късмет, но кой знае…

Тя също е уморена, помисли си Майлс.

— Никога не може да остави политиката — добави майка му, очите й се сведоха надолу. — Дори в деня, в който погребват баща му… — Главата й рязко се повдигна: — Но това се отнася и за роднините му. Ако го видиш преди мен, кажи му, че лейди Ворпатрил иска да говори с него… Всъщност недей, защото след това едва ли ще можем да го откъснем от нея…

— Какво пак иска от него леля Ворпатрил? — вдигна вежди Майлс.

— Как какво? Откакто почина лорд Ворпатрил, тя непрекъснато иска баща ти да се занимава с онзи идиот Иван. Но всяко нещо си има граници. Веднъж, явно изпуснала Арал, тя се вкопчи в мен и започна да се оплаква, че Иван закачал слугините. От приказките й останах с впечатлението, че Арал трябва да си зареже работата и да накаже в ъгъла онзи разпуснат хлапак. Не мога да разбера защо тези хора просто не отрежат квитанциите на децата си след като навършат дванадесет, като всички останали? Да ги пуснат в живота и да ги оставят да се оправят сами! На какво прилича това? — Обърна се и тръгна към библиотеката, мърморейки под носа си най-презрителната дума, която познаваше: — БАРАЯРЦИ!

* * *

Навън се беше спуснал влажен мрак, прозорците на огромния дом се превърнаха в тъмни огледала. Минавайки покрай тях, Майлс хвърляше по едно око на отражението си. Тъмна коса, сиви очи, бледо замислено лице с черти, които бяха прекалено остри за изтънчените естети, изпълнили залите за гости. Един пълен идиот…

Стомахът му подсказа, че е време за вечеря, но тя вероятно бе отложена заради извънредните събития в дома на Воркосиган. Реши да се промъкне сред гостите и да се запасѝ с храна, която би му осигурила пълен комфорт в тишината на стаята му. Огледа най-близката зала, не видя нито един от омразните старци, които държаха на протокола и бавно пристъпи напред. Повечето от гостите бяха на средна възраст, Майлс не познаваше никой от тях. Присламчи се към близката маса, разтвори кърпичка от фина материя и започна да я пълни с храна.