Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 26

— Това е далеч от истината! — тръсна глава Майлс. — Не искам да те обидя, но от цял километър личи, че си дъщеря на Ботари! Което означава, че майка ти не е умряла тук, а е била убита на Ескобар… — Направи кратка, но драматична пауза, после обяви: — И което означава още едно — ти си моята отдавна изгубена сестра!

— Какво? — смаяно го погледна Елена.

— Вярно е — кимна той. — Шансът да сме излезли от един и същ вътрешноутробен стимулатор е точно 1/17… — Усмихна се и с престорено оживление се завъртя около парализираното от ужас момиче. — Ето я моята близначка с шанс 1/17… Това къде беше, май в пето действие, нали? Внимавай, в следващото действие ти предстои да се омъжиш за принца!

Тя се засмя през сълзи, в същия миг откъм вратата долетя дискретно почукване, последвано от нарочно високия глас на ефрейтора:

— Добър вечер, сър!

— Обувката и чорапът! — изсъска напрегнато Елена. Майлс й ги подхвърли, изключи компютърната система и я запечата с едно плавно помахване на дланта. После се метна на близкия диван, прегърна Елена през кръста и я привлече към себе си. Тя се изкиска и понечи да го отблъсне, тъй като още не беше успяла да се обуе. Върху бузата й блестеше неизсъхнала сълзичка…

Той разроши гъстата й коса, лицето му се приближи към нейното.

— Трябва да го изиграем професионално — прошепна. — Капитан Куделка съвсем не е глупак… — Усмивката му бавно се стопи, колебанието — също. После усети вкуса на устните й — меки и влудяващо чувствени.

Лампите щракнаха, той отскочи настрана и за миг забрави как да изкара въздуха от гърдите си.

На прага стояха капитан Куделка, сержант Ботари и САМИЯТ лорд Воркосиган!

Капитан Куделка изглеждаше леко възбуден, ъгълчетата на устата му бяха иронично повдигнати. Хвърли кос поглед към останалите двама и дискретно го отмести встрани. Грубото лице на сержанта беше безизразно както винаги, единствен графът показа явни признаци на раздразнение.

Майлс най-сетне откри какво трябва да прави с въздуха в гърдите си, отвори уста и започна:

— …добре, след този епизод трябва да кажеш: „РАДВАМ СЕ ОТ СЪРЦЕ НА РАЗКАЯНИЕТО ТИ“, а после ставаш и… — Вдигна глава и отправи невинен поглед към баща си: — Добър вечер, сър… Ако ви пречим, ще се преместим да репетираме някъде другаде.

— По-добре да го сторим — обади се Елена, моментално вживяла се във фалшивата роля. Стана, усмихна се невинно на тримата мъже, после оправи дрехите си и последва Майлс, който вече беше тръгнал към вратата. Капитан Куделка й отвърна с широка приятелска усмивка, докато графът съумя едновременно да й се усмихне и да изгледа строго сина си. Гримасата на сержанта не означаваше абсолютно нищо. Униформеният страж многозначително се ухили и проследи отдалечаването им по коридора.

— Браво на теб! — язвително подхвърли Елена докато влизаха в кабината на асансьора.

Той се ухили и направи нещо като пирует, но само с ръце.