Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 24

— Но при катастрофа или друг нещастен случай пострадалите се откарват в най-близкото болнично заведение — възрази Майлс. — Може би това е било именно Имперската болница… — Приведе се над екрана и промърмори: — Хайде, търси… А!

— Намери ли ме? — развълнувано попита тя.

— Не, намерих себе си — поклати глава той и продължи да прехвърля документацията. — Колко ли труд са хвърлили да се оправят след приложението на собствения си продукт… Имал съм късмет, че са разполагали с вносните утробни стимулатори¹… Да, ето ги тук… В противен случай едва ли биха опитали лечението и мама щеше да умре… Ето го и добрият стар доктор Вааген! Значи се е занимавал и с военномедицински изследвания… Логично — той е истински експерт по отровите… Би трябвало да имам два рождени дни. Първият е денят, в който са направили цезарево сечение на мама, а вторият — когато се ме измъкнали от стимулатора.

— А те коя дата са избрали?

— На цезаровото сечение. И това ме радва, тъй като излиза, че съм само шест месеца по-малък от теб… В противен случай щеше да бъдеш по-голяма с цяла година, а на мен са ми казали да не се занимавам с възрастни жени…

Пороят глупости най-сетне предизвика усмивката й, стана му по-леко. Присви очи по посока на екрана и повика поредния файл.

— Странно…

— Какво? — попита Елена.

— Някакъв секретен военномедицински проект, на който ръководител е баща ми…

— За пръв път чувам, че се занимава с научноизследователска дейнест — промълви с уважение Елена. — Той наистина е всестранно развита личност!

— Точно там е работата — поклати глава Майлс. — Цял живот се е занимавал със стратегия и тактика, и доколкото знам никога не е имал нищо общо с научноизследователска дейност! — На екрана се появи познатият вече секретен код. — Това е положението! — въздъхна. — Задай на проклетата машина един най-обикновен въпрос и веднага ще получиш още по-обикновена бетонна стена! Пак доктор Вааген, свързан с баща ми… Значи той е вършил преките изследвания… Много искам да видя какво се крие под гадния печат! — Отправи поглед в пространството и започна да си подсвирква, умът му напрегнато работеше.

— Май те обзема магарешкият инат — отбеляза с безпокойство Елена. — Не е ли по-добре да се откажем? Не е толкова важно…

— Тук липсва кодът на Илиан… — замислено промърмори Майлс. — Което означава, че има известен шанс да…

— Майлс! — прехапа устни Елена. — Мисля, че не бива да… — Но той вече набираше някакви символи направо върху екрана: — Какво правиш?

— Опитвам един от старите кодове на баща ми. Не съм сигурен само в една-две цифри…

Елена мъчително преглътна.

— Бинго! — извика Майлс когато екрана започна да се запълва с информация. — Аха, ето откъде са били доставени вътрешноутробните стимулатори! Всъщност те представляват точно копие на плацентата, плюс няколко степени за защита на плода… Донесени са от Ескобар, веднага след провала на агресията. Седемнадесет парчета, всички в пълна изправност. Какво ли не прави войната. Господи! На времето сигурно са били последна дума на техниката… Питам се дали не сме ги задигнали?