Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 25

Лицето на Елена видимо пребледня.

— Майлс… Те не са вършили експерименти с живи хора, нали? Баща ти положително не би позволил подобни…

— Не съм сигурен — прекъсна я с поклащане на главата Майлс. — Доктор Вааген е много способен учен и трудно се отказва… — В гласа му се появи нескрито облекчение:

— Аха, сега ми става ясно… Виж тук… — Лъченията от холоекрана бавно чертаеха във въздуха поредната синкава диаграма. Той я прониза с пръст и добави: — Всички са били изпратени в дома за сираци на Имперската армия. Това означава, че са деца на наши бойци, загинали при нападението срещу Ескобар…

— Добре де, но къде са майките им? — попита с напрегнат шепот Елена.

Спогледаха се, в библиотеката се възцари дълбока тишина. След известно време Майлс тръсна глава:

— В нашата армия никога не са служили жени, с изключение на ограничено количество медицински кадри… — започна той.

Дългите пръсти се впиха в рамото му и го накараха да млъкне.

— Виж датите!

Той мълчаливо се подчини.

— Майлс! — прошепна напрегнато тя.

— Да, виждам — кимна той и спря бягащата холографска информация. — Пеленаче от женски пол не е изпратено в дома за сираци, а е предадено за отглеждане на адмирал Арал Воркосиган.

— Датата, Майлс! Това е МОЯТА рождена дата!

— Виждам — промърмори той и откопчи пръстите й от рамото си. — Не ми троши ключицата, може и да ми потрябва…

— Възможно ли е това да съм аз? — попита възбудено тя, на лицето й се изписаха надежда и смайване.

— Сама виждаш, че това са цифри и нищо повече — предпазливо отвърна той. — Има много начини за абсолютно достоверна идентификация. Пръстови и ретинални отпечатъци, кръвна група, очертания на стъпалото… Я стъпи тук!

Елена свали обувката и чорапа от десния си крак, Майлс й помогна да го постави над холовидния екран. С усилие на волята спря ръката си, понечила да се плъзне по невероятно гладката кадифена кожа на бедрото й. Кожа по-нежна от листенцата на пролетно цвете… Прехапа устни. Болка! Само болката беше в състояние да го отклони от божественото видение! Проклети панталони, изведнъж ми отесняха, въздъхна в себе си той. Надяваше се Елена да не забележи този факт.

Помогна му настройката на оптическия лазер, която трябваше да бъде направена изключително прецизно. Тънък червен лъч обходи стъпалото на Елена за част от секундата, после Майлс превключи на сравнителната програма.

— Господи, Елена! — възкликна той. — Елиминирайки промените на формата, които се дължат на растежа, тестът недвусмислено доказва, че това си ти! — Душата му се изпълни с гордост. Не успя да стане боец, но кой знае… може пък да се окаже, че професията на детектив е негово призвание!…

— Какво означава това? — попита Елена и той се парализира под блестящия поглед на черните й очи. — Нима ще се окаже, че съм някакъв изкуствен ембрион, че не съм човек? — Бистри сълзи проблеснаха под клепачите й: — Нима ще се окаже, че нямам майка и баща и никога не съм ги имала?

Триумфът от успешната идентификация бързо го напусна. Господи! Май отново направи гаф! Неизвестната и тайнствена майка ще се превърне в кошмар на живота й, при това благодарение на собствената му глупост! Не, не е така!… Не неговата глупост е виновна, а нейното развинтено въображение…