Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 23

Колкото по-назад се връщаше, толкова по-подредено беше досието. Участие в многобройни сражения на млади години. Медал за храброст след раняване, после още награди… Отлични оценки по бойно-техническа подготовка, протокол от приемните изпити…

— В онези години приемните изпити са били доста по-леки — промълви завистливо Майлс.

— Има ли нещо за дядо и баба? — попита с интерес Елена. — Той не говори и за тях… Доколкото зная, майка му е починала рано. Дори името й не зная…

— Маруся — отвърна Майлс без да отделя очи от екрана. — Така пише на фотостатичното копие, доста е неясно…

— Добро е — усмихна се Елена. — А баща му?

Уф, въздъхна в себе Майлс. Фотокопието на документа не беше чак толкова неясно, че да не личи кратката забележка „неизвестен“ в графата за баща. Майлс развълнувано преглътна и едва сега разбра защо Ботари беше толкова чувствителен по отношение на определени епитети, употребявани навсякъде и от всички…

— Може би ще аз успея да го разчета — обади се отзад Елена, изтълкувала погрешно мълчанието му.

Леко помръдване на ръката му и холограмата изчезна.

— Константин — обяви решително Майлс. — Също като неговото… Когато е постъпил в армията, и двамата вече са били мъртви.

— Хм… — проточи Елена с нотка на съмнение в гласа. — Константин Ботари Младши, а?

Втренчил поглед в празния екран, Майлс имаше чувството, че ще изкрещи. Още една проклета пречка го разделяше от Елена! Баща с неизвестни родители, тоест копеле, беше на светлинни години от понятието „добър и подходящ родител“ за една бараярска девица. Баща му без съмнение беше запознат с този факт, един Бог знае още колко хора са в течение. В същото време Елена не знаеше нищо и изпитваше напълно законна гордост от положението и службата на баща си, заслужил доверието на високопоставена фамилия като Воркосиган. Майлс добре усещаше как понякога й се иска да получи добра дума от този суров мъж, да заслужи неговото одобрение. Сега обаче си даде сметка, че процесът е двустранен и Ботари сигурно изпитва ужас при мисълта, че дъщеря му може да се разочарова от него. Е, добре. Тази малка тайна на сержанта ще си остане такава, поне що се отнася до мен, реши Майлс.

Продължи да прехвърля биографичните данни на Ботари.

— Все още няма нищо за майка ти — съобщи след известно време той. — Предполагам, че данните й са в кодираната информация… А аз мислех, че лесно ще стигнем до нея… — Очите му гледаха замислено в екрана. — Ще опитаме болничните архиви, сертификатите за раждане и смърт… Сигурна ли си, че си родена тук, във Ворбар Султана?

— Доколкото ми е известно — да.

След няколко минути задълбочен преглед на архивите се появиха няколко дути с фамилията Ботари, но нито един от тях нямаше връзка с Елена или баща й.

— Аха! — изведнъж извика Майлс. — Сетих се! Ще опитам Имперската военна болница.

— Те нямат акушеро-гинекологично отделение — поклати глава Елена.