Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 21

— Странно! — погледна я изненадано той. — Съдейки по привързаността на баща ти, аз мислех, че той редовно го посещава… Но може би не иска да я свързва със смъртта, това често се случва…

— Тук си прав. Веднъж го попитах къде е погребана, помолих го да отидем на гроба… Но знаеш го татко… Все едно, че говорех на стената.

— Той наистина е като стена, особено когато се стовари върху някого… — В очите му проблесна нова мисъл:

— А може би го измъчва чувство на вина. Може би тя е един от редките смъртни случаи при раждане… Умряла е горе-долу по времето на твоето раждане, нали?

— Той каза, че е загинала при въздушна катастрофа.

— О…

— После каза, че се е удавила.

— Така ли? — Блясъкът в очите му отново се появи. — Може би е паднала с летателния си апарат в река или езеро. Има такива случаи… А може би го е управлявал той…

Елена потръпна и Майлс мислено се наруга за проявената нетактичност.

— Извинявай, не исках да те обидя… Но днес съм в много особено настроение… Сигурно е от дрехите… — Разпери ръце и размаха черните поли на пелерината си като криле.

После потъна в размисъл. Мислеше за смъртта и свързаните с нея сложни ритуали. Елена тактично запази мълчание, очите й гледаха надолу, към парадния вход на сградата, разположен на четири етажа под прозореца й. Там цареше тържествено оживление; облечени в траурни одежди, знатните граждани на Бараяр се точеха в неспирен поток.

— Можем да разберем! — прошепна напрегнато той и я накара да подскочи от изненада.

— Какво?

— Къде е погребана майка ти. При това без да питаме и разпитваме…

— Как?

Той се изправи, на лицето му се появи широка усмивка.

— Няма да ти покажа. Ще те накарам да трепериш като онова лято в имението Воркосиган, когато се ровихме в килера да търсим оръжието на стария бунтовник… Едва ли някога пак ще ти се отдаде случай да се повозиш на някой от онези древни танкове…

Тя го изгледа с открито съмнение. Очевидно пазеше жив спомен за ужасното премеждие, от което едва излезе жива. Но все пак го последва.

* * *

Влязоха предпазливо в тъмната библиотека на долния етаж. Преди това Майлс се спря при дежурния гвардеец, намигна и прошепна:

— Ще почукаш ли на вратата, ако някой дойде, ефрейтор? Не искаме да бъдем изненадани… Нали разбираш?

Дежурният отвърна на намигването, огледа Елена през полуспуснатите си клепачи и кимна с глава:

— Разбира се, М… Лорд Воркосиган.

— Хей, Майлс! — извика Елена в момента, в който вратата се плъзна на мястото си и ги откъсна от шума на препълнената с гости къща. — Нима не си даваш сметка какво ще си помисли той сега?

— Който мисли зло, зло ще го намери… — изрецитира игриво Майлс, обърна се и докосна с длан компютърната конзола с двоен секретен код до мраморната камина, която беше директно свързана с Генералния щаб и резиденцията на императора. — Но ЗА ТОВА ТУК едва ли ще си помисли…