Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 206

Костолиц потисна прозявката си, отправи поредното презрително ръмжене, предназначено за кинжала на Майлс и се зае с номенклатурния опис на совалката. Майлс се отправи към противоположния ъгъл и стори същото. Инструкторът плавно се носеше в пространството между тях и внимателно ги наблюдаваше. Все пак имам някаква полза от авантюрата с наемниците на Дендарии, доволно въздъхна Майлс. Беше успял да преодолее гаденето, което го мъчеше в състояние на безтегловност, за това вероятно допринесе и лечението, на което го подложи хирурга на Тънг… Е, все е нещичко…

Костолиц работеше бързо, тъй като времето се засичаше. Преброи кислородните маски зад прозрачната преграда и продължи нататък. Майлс понечи да му подхвърли съвет, но навреме стисна устни. Търпение. Продължи своята проверка с педантична последователност, хвърляйки кос поглед към инвентарния списък в ръцете си. Комплектът за първа помощ е прикрепен за стената както трябва… Обзет от внезапно подозрение, Майлс го отвори и провери съдържанието му. Лепенки, турникети, пластмасови бинтове, лекарства, кислородна бутилка. Изглежда тук всичко е наред… Плъзна длан по дъното на сандъчето и затаи дъх. Пластичен експлозив?! Не, това е просто опаковка дъвка. Господи!

Костолиц беше приключил и нетърпеливо го очакваше в кабината.

— Бавен си, Воркосиган! — изсъска той, свърза личния си комуникационен панел в системата на совалката и седна на пилотското място.

Забелязал странната издутина във вътрешния джоб на инструктора, Майлс потупа собствения си джоб и срамежливо се усмихна:

— Извинете, сър, май съм забутал някъде фенерчето си. Бихте ли ми услужили със своето?

Инструкторът неохотно му го подаде и това беше достатъчно. Зърнал трите резервни кислородни маски под униформата му, Майлс затаи дъх. Интересна цифра, рече си той. Всеки обитател на орбитална станция би могъл да си носи резервна маска, но цели три? Особено пък след като разполагат с цял шкаф такива… Нали Костолиц току-що ги провери? Не, той само ги ПРЕБРОИ!

— Фенерчетата са част от стандартната екипировка — хладно отбеляза инструкторът. — Което означава, че всеки трябва да пази своето. Но вие сте толкова небрежни, че счетоводният отдел положително ще ни затрупа с липси!

— Да, сър. Благодаря ви, сър.

Майлс подписа инвентарния опис с обратния край на фенерчето, който служеше за химикалка. Понечи да го върне на инструктора и ловко измъкна своето.

— О, съжалявам, сър. Не знаех, че е тук…

Вкара заключенията си в комуникационния панел и зае мястото на втория пилот. Плъзгайки креслото максимално напред, той едва-едва достигаше педалите. Имперската техника не е толкова гъвкава, особено ако човек я сравнява с тази, която използват наемниците… Няма значение. Вече се научи да обръща внимание на всичко и да преодолява дребните неудобства. Все още не беше свикнал с апаратурата на совалките, но с малко повече практика едва ли ще се налага да зависи от някой надут пилот…