Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 205

ЕПИЛОГ

Естествено, учебната тревога бе обявена в средата на нощния цикъл. Забързан по тесните коридори на бойната орбитална станция в компанията на колегите си курсанти, Майлс с въздишка си призна, че и сам би постъпил така. Едномесечните занятия в условията на орбитална безтегловност привършват утре, а инструкторите не бяха показвали мръсните си номера вече цели четири дни. Приближаващият се отпуск беше главна тема на разговорите в офицерския кубрик; той, разбира се, не вземаше участие в тях. Седеше си кротко и просто мечтаеше за блестящия финал.

Пристигна в предварително уточнения коридор за прехвърляне в совалката заедно с инструктора и своя партньор. Лицето на инструктора беше безизразна маска, но курсант Костолиц изглеждаше доста ядосан.

— Още мъкнеш древния сатър за клане на прасета, а? — изръмжа той и кимна по посока на кинжала, затъкнат в колана на Майлс.

— Имам разрешение — кротко отвърна Майлс.

— С него ли спиш?

— Да. — Усмивката му беше бледа, но любезна. Замисли се за проблема, който измъчваше Костолиц. Историята на Бараяр недвусмислено предупреждаваше, че като офицер често ще се сблъсква с проблеми от кастов характер, особено у агресивни типове като Костолиц. Трябва да се научи да ги разрешава не просто добре, а отлично, в случай че иска да получи в замяна една наистина предана и добра служба.

Изпита странното чувство, че гледа през Костолиц като доктор, подложил тялото на пациента си на преглед със сканиращ апарат. Виждаше всяка извивка на емоционалното му състояние, всяко раково образование на ненавистта се очертаваше с червена линия в представите му. Търпение. Проблемът постепенно се избистря, с течение на времето ще се появи и решението му. От Костолиц може да научи доста неща, а и самото учение беше интересно.

За времето, през което бяха разделени, Костолиц беше получил една зелена нашивка. Неволно се запита на кого от инструкторите е хрумнала тази оригинална идея. Нашивките в академията означаваха точно обратното на това, което трябва да показват при нормална военна кариера. Зеленият цвят сочеше раняване по време на учение, а жълтият — смърт. Разбира се, това зависеше единствено от изобретателността на инструктора, отговарящ за симулацията на тежките, често дори катастрофални ситуации. Единици бяха курсантите, съумели да избягнат нашивка с някакъв цвят. Вчера Майлс се сблъска с Иван Ворпатрил и откри две зелени и една жълта нашивка на униформата му. Разбира се, имаше и по-тежки случаи — като например някакъв нещастник в кубрика, който вече беше успял да събере пет жълти лентички…

Липсата на подобни декорации върху собствената му униформа започна да привлича вниманието на инструкторите малко повече от необходимото. Известността си имаше и добрите страни, особено когато някои от по-наблюдателните курсанти започнаха да проявяват открито желание да бъдат в групата на Майлс. Може би с тайната надежда, че човек като него може да бъде използван като лекарство срещу нашивките. Естествено, най-добрите го избягваха като чума, тъй като бързо схванаха, че голата му униформа амбицира инструкторите и ги кара да бъдат дяволски изобретателни. На лицето му изплува щастлива усмивка, вече беше сигурен, че са му подготвили някой от най-коварните си номера… Беше бодър и спокоен, кръвта пееше в жилите му.